Susanne Berkenheger – Германия – Пърформанс
Susanne Berkenheger е родена в Щутгарт, Германия през 1963 г. Учи литература, после става журналистка (Süddeutsche Zeitung, Frankfurter Allgemeine Zeitung), автор на хиперфикция, участник в chat theatre, активист на net art, сатирист (Spiegel Online). Минавайки през Нюрнберг, Рим и Мюнхен, в крайна сметка се озовава в Берлин.
Била е награждавана с международни награди за своите фантастични творби: „Zeit für die Bombe“ (1997), „Hilfe!“ (1999), „Die Schwimmmeisterin“ (2002) и английското издание „The Bubble Bath“ (2005). Била е участничка в проекти в Second Life и Chat Theatre. През 2007 излиза и илюстрираната версия на „Zeit für die Bombe“ (рисувана от: Agnes Wartner), а от 2013 и като приложение за мобилни устройства. През 2007 г. основава „Movement for Account Corpses“, което бива наградено с CYNETart Award 2008. За the Net Residency of Bremen тя създава проекта „The Last Days of Second Life“, който изследва изоставени пространства във виртуалния свят. С проекта за виртуална реалност „In Account Corpses We Trust“ проектът the „Movement for Account Corpses“ се присъединява към the arOCCUPY May Day 2012 в Ню Йорк.
Пътят като Ритуал
Statement:
Един мой приятел ми каза, че използвайки мобилно приложение за превод е успял да проведе приятни разговори с чужденци. „Не може да бъде!“, отвърнах аз и реших да го изпробвам.
В „Старото Училище“ намерих снимка, за която си нямах и идея къде е направена. Реших, че ще намеря мястото от снимката, питайки случайни хора, които срещам по улиците. И тъй като нямам никакво понятие от български език, щях да използвам моя телефон като преводач.
Първият разговор, който проведох, беше пред един от магазините в селото с жена, която продава мляко. Тя разпозна мястото веднага и ми каза доста неща, които нито аз, нито телефонът ми разбрахме. Накрая ми показа посоката и ми каза, че германка на име Гери, която от години живее в Горна Липница, ще дойде да ме види.
Вторият разговор беше с жена, която плевеше пред къщата си. Тя ми показа скулптура в двора си и ми каза, че само с кола ще мога да стигна до мястото, което търсех.
Следвайки пътя, който ми бяха посочили, срещнах Тодор. Той беше достатъчно добър да ме съпроводи до старата къща от снимката… В един момент от разговора, Тодор започна да говори за велосипеди.
И тримата бяха много мили и невероятно търпеливи с мен и моят мобилен преводач, за което им благодаря! Благодарности и на Гери, която дойде да ме види и ми помогна да разбера за какво всъщност е ставало въпрос в разговорите с тримата жители на селото, които срещнах.
Части от първия разговор може да видите на стената. Снимки от другите два са разпръснати из стаята. Чувствайте се свободни да ги използвате като извор на вдъхновение, идеи за разговори, за да си направите хартиени самолетчета или каквото още си пожелаете.
Вдъхновена от това преживяване аз реших да напиша
ТРИТЕ ЗЛАТНИ ПРАВИЛА
за работа с мобилно приложение за превод
(в процес на разработка)
- Как да кажем Здравей?
А) Помахай с телефон в ръка и изчакай да видиш реакцията на другия човек.
Б) Започни да говориш на родния си език. Ако разговорът не потръгне, намери телефона.
В) Без да казваш нищо, посочи телефона си, където е изписано „Приятно ми е да се запознаем“.
Кой вариант бихте използвали? Имате ли някакви предложения?
- Как да реагираме ако това, което е преведено няма никакъв смисъл?
А) Просто се засмей.
Б) Започни да медитираш.
В) Започни да задаваш въпроси.
Според вас кой е най-добрият начин за реакция?
- Какво да правим, ако приложението ни за превод спре да работи?
А) Откажи се и се вслушай в мелодията на непонятния за теб език.
Б) Прекрати разговора и се наслади на мълчанието, което ще настъпи за 1,2 или 10 минути.
В) Избягай.
Кой би бил най-добрия начин за справяне със ситуацията?
Много благодаря за помощта!
Честито! Открихте тайното място. Сега може да напишете на тази тайна хартия тайното си мнение за това, което видяхте.
