В основата на ритуалното изкуство, като начин на творене стоят следните идеи:
Артистът използва похватите на ритуала при създаването на своята творба, нейното излагане /представяне на публиката/ и бъдещото й движение във времето и пространството.
Конкретната творба е само външната изява на една концепция, ритуала по нейното създаване, излагане и бъдещо движение във времето и пространството е действителната и субстанция. Но всичко това е взаимосвързано и едното не може да съществува без другото.
Затова – изкуство и произведение на изкуството трябва да бъде не само конкретната творба, а и процеса на нейното създаване, излагане и бъдещото й движение във времето и пространството.
Действията на артиста – при създаването на творбата, нейното излагане и бъдещо движение във времето и пространството – трябва да имат символично значение.
От своя страна произведението на изкуството, разглеждано като горе описаната съвкупност, трябва да е насочено към постигане на определена и ясна обществено значима цел.
