Елиза Лозарова
Работата ми е представена чрез цикъл от осем илюстрации (35 × 50 см), изпълнени в темпера, вдъхновени от разказа по зададената ни тема. Вместо да се обърна към класическите научнофантастични образи, аз потърсих тяхното място в нашето народно въображение – там, където сенките по стената се превръщат в приказни същества, а легендите, разказвани от бабите на внуците им, пренасят слушателите в други светове.
Всяка от осемте работи е като отделна глава от един по-голям визуален разказ. Температа ми позволява да изградя плътни, но матови тонове, които напомнят за стари илюстровани книги и сцените от театър на сенките. Тъмните фонове създават усещане за дълбочина и мистерия, а фигурите – изрязани от светлина – се появяват като призрачни силуети, които могат да са както човешки, така и нечовешки.
Цветовата палитра е сдържана, почти монохромна, за да подчертае контраста между светлина и тъмнина. Така „извънземните“ в моите работи не са далечни космически пришълци, а същества от границата между познатото и непознатото – плод на въображение, страх и чудо. Те са едновременно гости и домакини в нашите истории. С всяка следваща илюстрация зрителят се потапя все по-дълбоко в този междинен свят, където легендите се смесват с фантазията.
Концепцията ми черпи енергия от магията на театъра на сенките – играта на силуети и светлина, която оставя място за въображение. Така в илюстрациите ми „извънземните“ са едновременно непознати и близки – част от детските страхове и чудеса, от историите, които ни свързват с миналото и с космоса на нашите мечти.
