Змеят Пазител
Акрилни Бои
Магдалена Радева
В началото нямаше време, нямаше земя, нямаше небе – само течаща, пулсираща енергия. От нея, в дълбините на първото мълчание, се роди Змеят Пазител. Тялото му бе изтъкано от огнени нишки и падащи звезди, а всяка люспа светеше като парче залязващо слънце. Очите му носеха знанието на хиляди светове, а дъхът му – шепотите на безброй епохи.
Той не летеше по небето, както другите змейове от приказките – той плуваше през самата тъкан на вселените. Минаваше през светове като през врати: през сини кристални планини, където скалите се бяха превърнали в живи същества – извънземни или хора; през градове, в които хората говореха на език от светлина; през далечни планети, където извънземните пазеха тайните на сътворението.
Но Змеят не беше завоевател – той беше нишката, която свързва всички реалности. Всяко преминаване през сините скални същества оставяше искра, която събуждаше у тях спомена, че са част от нещо по-голямо. Всеки допир с човек отваряше врата към мечти, които никога не са били сънувани. А срещата с извънземните бе обмен на мълчаливи истини, разбираеми без думи.
Легендата казва, че ако някой улови с поглед пламтящите му очи в миг на преминаване, ще разбере смисъла на своя живот. Но Змеят никога не спира дълго на едно място – защото пътят му е вечен, а световете безкрайни.
И все пак, някъде в пулса на времето, той ще се върне.
