СЪВРЕМЕННА ТВОРБА
Рами ван Кестел и L.Y.R.A.
С творбата, която виждате поставяме въпрос, който очевидно ни вълнува и искаме да ви накараме и вие да се развълнувате като поразсъждавате по него.
Като отправна точка започваме нашите съждения с малко теория на изкуството и по-точно каква е разликата между модерно и съвременно изкуство. Приема се, че модерното изкуство се е появило преди съвременното изкуство. Повечето историци и критици на изкуството поставят началото на модерното изкуство на Запад около 60-те години на XIX век, като се смята, че то продължава до 60-те години на XX век.
От своя страна /според определението на уикипедия и други източиници в интернет/ съвременното изкуство е:
- термин, който се отнася до изкуството, създадено от 70-те години на ХХ век насам
- съвременните артисти работят в един глобално повлиян, културно разнообразен и технологично напреднал свят
- характеристиките на съвременното изкуство включват разнообразни медии и материали, концептуални подходи, изследване на социални и политически въпроси, отхвърляне на традиционните граници.
Това, което е ясно до тук е, че модерно и съвременно изкуство не са едно и също нещо и че съвременното изкуство се определя по-скоро по времеви критерии и използвани средства/подходи/теми, отколкото съдържателно.
Макар и разбираеми на пръв прочит тези описания на съвременното изкуство като че ли не успяват да отговорят на основния въпрос: кое съвременно изкуство е наистина съвременно? Ако само е създадено в наши дни, то съвременно ли е всъщност? Достатъчно ли е изкуството да се оглежда в настоящето, за да се нарече съвременно? И въобще:
ЩО е Съвременно?
С отговора на този въпрос на помощ ни идва есето със същото име на Джорджо Агамбен, философ и съвременник. Май вече беше време да се обърнем към философите…
Есето му всъщност е уводна лекция, която той изнася на семинар по теоретична философия във Факултата по изкуства и дизайн на Университета IUAV, Венеция, с която Агамбен поставя въпроса: на кого и какво сме съвременни ние и какво преди всичко, означава да сме съвременни?
Според Агамбен “истински принадлежи на своето време и е истински съвременен само онзи, който не съвпада напълно с това време, не се напасва към неговите изисквания и в този смисъл е неактуален; но именно поради това, благодарение на този разрив и анахронизъм, той е способен в по-голяма степен от останалите да съзре и да схване времето, в което живее”. В този ред на мисли “не са съвременни онези, които съвпадат твърде добре със своята епоха и във всеки момент съвършено прилепват към нея, защото именно поради това те не са в състояние да я видят, не са способни да държат погледа си върху нея”.
Агамбен дава и втора дефиниция на биването съвременен: съвременен е само онзи, който не се оставя да бъде заслепен от светлините на века и успява да зърне в тях частицата сянка, тяхната съкровена мрачина. Мракът, който виждаме на небето, е тъкмо тази светлина, която пътува с огромна скорост към нас и въпреки това все така не може да ни достигне, защото галактиките от които идва, се отдалечават със скорост, която надхвърля скоростта на светлината. Да съзираме в мрака на настоящето светлината, която се стреми да ни достигне и не успява да го стори – ето това значи да бъдем съвременни.
Именно поради това, според Джорджо Агамбен онези, които са съвременни, се срещат рядко и тук той въвежда следващата характеристика на съвременното: и затова да бъдеш съвременен е преди всичко въпрос на смелост, понеже това означава, че си способен не само да държиш погледа си върху мрака на епохата, но също така в този мрак да съзираш светлина, която, бидейки насочена право към нас, безкрайно се отдалечава от нас. Или още: “да бъдеш навреме за среща, която не можеш да не пропуснеш.”
Излиза, че истински съвременен е този, който умее да живее в настоящето като същевременно се дистанцира от него – съществува сякаш като страничен наблюдател. Като странстващ в различни времена пътешественик, пуснал корени в настоящето, който няма предпочитания в кое от всички тях да остане. Той умее да чете в мрака на момента “сега” като го осветява със светлината на неизживяното. Знае, че ще го бъде тъй, както не знае. Проводник е на знание от бъдещето, което много вероятно е да остане неразбрано в настоящето, ако не го гледаме през очите на миналото… Да бъдеш съвременен на своето време значи да умееш да разделяш и смесваш времената, да си способен да ги преобразуваш и да се свързваш самотно с ехото на безвремието.
И с цялото това знание за това кое според един философ е съвременното, вероятно вече можете да решите дали една творба е съвременна. Подложете я на теста на Агамбен…
Малък жокер – ако не я разбирате съвсем, много вероятно е да е съвременна.
Rina, 09.08.2024
"Небе", 60/80 см., акрил върху платно "Земя", 60/80 см., акрил върху платно
