Димитър Николов – България – Склуптура
Скулптурата тръгва от следите, които човешкото присъствие оставя в природата. В центъра ѝ стоят паметта и непрекъснатото преминаване на материята от едно състояние в друго. Формата е фрагментарна и напомня останка от по-голяма структура — нещо частично запазено, което едновременно сочи към минало и отваря поле за въображение. Работата е временна и силно зависима от мястото, в чийто контекст се намира.
Част от използваният материал е местен: взети отломки от стари зидове и рушащи се постройки. В тези камъни се събират различни пластове — природен произход, следи от труд, обитаване и местна памет. В Горна Липница къщи, обори, огради и други изоставени структури бавно губят формата си и постепенно се връщат към средата, от която някога са били отделени. Камъкът, който преди е бил част от архитектурата на всекидневието, се оказва в междинно състояние: вече не изпълнява старата си функция, но все още пази нейната следа. Оттук идва и преходът му към нова художествена форма. Самата творба също не остава непокътната — средата я променя, а по-късно част от нея е взета от местен жител. Така тя говори за преходност и бива пометена от нея.
Като обемна работа на открито, скулптурата не може да бъде мислена отделно от заобикалящото я пространство. Теренът, тревата, дърветата, светлината и въздухът участват в нейното възприемане. Поставена под вертикалите на високи борове, тя създава усещане за подреденост и съсредоточеност, почти за сакралност. Разполагането ѝ извън социалния център е резултат на дистанцираност, егоцентричност и самота.
Работата извежда напред знанията, натрупвани през поколения — каменоделски, строителни, свързани със земеделския бит. Инструменти като клина и чука не са просто вещи от миналото, а свидетелства за труда, чрез който е била изградена материалната среда на селото. С тях са правени къщи, огради, обори, читалището — структурата на местния живот.
Останката е метаморфозна – в нея се срещат природното и културното, загубената функция и запазената материя, изчезналото предназначение и възникващият нов смисъл.
Текст: Паола Стоянова Димова (Куратор)
