Astrid Vlasman Холандия – живопис

https://www.vlaswerk.nl/

 @vlaswerk (instagram)

 

Концепция

Обичам динамиката на хартията; функциите, които е изпълнявала като торбичка за зеленчуци, тест, плик, пазарска чанта или опаковъчна хартия. С този материал, с който се сблъсквам всеки ден, облепвам платната си. Ценя изменчивостта на старата хартия и я предпочитам като средство  за изразяване: тя придобива нова форма благодарение на мен.

За мен хартията в ръцете ми означава свобода, безкрайно пространство, пълно с възможности. Това е материал, с който започнах да експериментирам игриво още от детството си.

Създавам творби, в които централно място заемат хората и тяхната среда. Често това са жени в некомфортни ситуации или настроения, които гледат изгубено и мечтателно в ненаблюдаван момент. Правя несигурността и уязвимостта на човека видими. Благодарение на наслояването на хартията зрителят успява да влезе в кожата на обекта. В интериорите, които правя, все още се виждат следите, които хората са оставили след себе си – чаша на масата, книга на пода. Те самите са извън картината. Това са изоставени пространства, стаи и кухни, в които сякаш е присъствал някой друг.

 

Биография

Астрид Власман е визуален артист, който живее и работи в Лайден, Нидерландия. Учи във Vrije Academie в Хага. От години работи върху големи колажи с употребявана хартия и смесени медии. През последните години редовно товри в артистични резиденции чужбина. Също така прави изложби там. През миналата година печели наградата за нова колекция на “Malamegi LAB” във Венеция. Освен това е спечелила наградата на публиката на изложбата „Граници на свободата“ в Лайден. Нейни творби са включени в няколко частни колекции. През последните години тя излага свои творби в западната част на Нидерландия. През изминалите две години е имала изложби и в Унгария, Белград /Сърбия/ и Венеция /Италия/.

1. Липсващите деца

Последните две седмици работих в тази училищна сграда и бях съвсем сама. Въпреки че тук отдавна не е имало ученици, които да идват ежедневно и да учат тук, децата ми липсваха. Можех да си представя какво е било, когато училището е било пълно. Тълпите, бърборенето, тичането в училищния двор. Някак си усещах, че училището все още е живо и се поддържа от всичко, което се е случило в миналото. В сградата има и много материали, които се отнасят до това. Това, което открих и което веднага ме вдъхнови, беше образователният материал за превенция на пожарите. Илюстрациите препращат към друго време и имат истинско източноевропейско усещане. Още в първите дни от престоя си взех две фигури от поредицата и ги разработих на хартия, която намерих в училището. Изрязах формите така, че да съвпадат максимално с оригиналната фигура от печатните материали. Така че от самото начало децата бяха около мен всеки ден.

2. Читалището

По време на запознанството ми със селото попаднах и в читалището. Бях изненадана от многофункционалността на сградата. В нея има всичко, което може да събере една общност: място за срещи, библиотека, зала и музейни сбирки. Чудесно е да се натъкнеш на това в едно село и да разбереш, че мястото се използва толкова добре. За да осъществя връзката си с хората в селото, започнах да правя макет на читалището от   хартия с намерението да го окача в сградата на самото читалище. Това за мен означава, че по този начин и аз давам своя принос към общността тук, показва моята връзка с мястото и че присъствието ми в селото не е било невидимо. Надявам се, че творбата ще може да виси тук още дълги години и че жителите на селото ще осъзнаят колко важна е такава сграда. По време на събитието занесох сътвореното от мен на хартия читалище в действителната сграда на читалището и официално го връчих на библиотекарката Надя.

3. Вода

По време на престоя си тук, в Горна Липница, пиех бутилирана вода всеки ден – заради жегата, водопровода на училището, който се нуждаеше от ремонт, качеството на водата тук, бутилките с вода се оказаха важни за мен. Те бяха навсякъде – и в къщата, която обитавах, и в училището. Ето защо, заедно с работата ми по макета на  читалището от хартия, започнах да правя хартиени бутилки за вода. Без някаква търсена прецизност, чрез късане и лепене, се опитах да оформя нещо толкова обикновено и всекидневно като бутилка за вода и да му придам атмосфера. Общо направих осемнадесет бутилки. Това е повече, отколкото съм използвала аз самата през времето ми в Горна Липница!

Създаване на жена

Докато разглеждах училището, попаднах на папка с черно-бели портрети на важни хора от историята на България, най-вероятно от времето на  социализма. Във всеки случай забелязах, че на стената в училището, но и в читалището има много стари портрети, които се отнасят до миналото и историята. Така историята се поддържа жива. Сега всички тези портрети са на мъже. Предполагам, че жените също са вършили важни неща в миналото, но това не се вижда по стените. Видът на папката с черно-бели снимки на сериозни, понякога строги на вид мъже, които аз лично не познавам и за които не знам какви важни неща са направили, ме накара да се замисля какво би било, ако това бяха все жени. Как биха изглеждали техните портрети? Затова реших да превърна тези мъже в жени. За целта използвах въглен. Не беше лесно да омекотя и закръгля твърдите черти и линията на челюстта в едно мъжко лице, за да го трансформирам в женско. За мен беше интересно да търся подходящата жена зад мъжа, имах усещането, че правя пластична операция на самия човек. Много се забавлявах при изработването.

Понякога е добре да се замислим и за това как нещата биха могли да бъдат различни.

5. Сутрешни страници, вечерни движения

По време на престоя си тук попаднах на аудиокнигата „Пътят на художника“ от Джулия Камерън и чух нейните идеи за творчеството. Една от тези идеи за това как да не се блокираш е писането на сутрешни страници, нещо като дневник. Ставате сутрин и първото нещо, което правите, е да изпишете три пълни страници. Няма значение с какво. Освен всичко друго, това прочиства главата ви от нощта. Идеята не е да четете след това тези страници с мисли или някой друг да ги прочете. Вие просто ги изхвърляте. Това, което пишете, е напълно безсмислено. Реших да започна да правя това всеки ден, беше много приятно – рано навън, на една маса с изглед към градината.

Въпреки че принципно нямам намерение да използвам тези страници, реших да ги използвам тук. Но тъй като това е едно безсмислено драскане и не става дума за някакво важно съдържание, започнах да комбинирам тези „текстове“ с поредица от изсушени растения, които намерих в училището. Установих, че този образователен материал се вписва добре в интуитивния характер на сутрешните страници. Използвах вечерите, за да добавя движение и цвят на творбата си с акварелни бои. Методът беше същият. Без цел, напълно интуитивно, понякога седейки наполовина в тъмното, просто правех това, което ми идваше наум. Прокарвах ръка по хартията. Това беше драскулка, маркиране върху листа и оставяне на цветовете да текат и да се движат.

Така се появи тази работа, а за мен денят беше свързан със сутрешен и вечерен ритуал.

 

Подобни публикации

Биргита Волц и Джоана Потъл – закриваща изложба – 27 август /събота/ 2022 от 18:00 ч.

oldschoolresidence

„Светла памет“, Верджиния Влъчкова

oldschoolresidence

Ивона Иванова, Йоана Дечкова и детската школа по рисуване

oldschoolresidence

Оставете коментар