Поредицата „Помощници за един нов свят“, е свързана с въвеждането на новото, заемайки различни пространства на междинното, били те физически, гранични, социални.
Като дете бях помощничка в местната църква, една от малкото църкви, в която момичетата можеха да изпълняват тази свещена роля. Задачата на помощниците беше в началото на всяка служба да бият големите църковни камбани, тогава повече приличащи ми на въжена люлка, и да носят огъня, който ще се използва за осветяване на олтарите, нагоре по пътеката в църквата, за да започне службата. В края, ние минавахме по нея отново и изгасяхме свещите. Това символизираше влизането и излизането от „святото време“ и осветеното пространство, от богослужението. Като деца ни учиха да не викаме или подскачаме, ако горещият восък се разтопи по ръцете ни по време на паленето, за да не прекъснем цялата церемония. Много често мисля за красивото, плашещо, крехко и болезнено нещо, което представляваше горещият восък, докато се стичаше по свещта и капеше по малките ни пръсти, и за красивото и болезнено крехко нещо, което промяната и преходът представляват.
Прекарах много време в размисъл за значението и проявлението на свещените пространства; които за мен са най-често пространствата на „междинното“. Чувствам, че точно сега в света сме на прага на промяната или в очакване на нея – почти в края на една световна здравна криза, и в процес на значителни политически промени в световен мащаб. Струва ми се, че и в Горна Липница има редица такива „междинни“ пространства, напомнящи за нейната комунистическа история, с надежда за силното чувство за общност, което усещам тук, но и с толкова много визуални маркери на някогашния ред, които присъстват като скелети в пространството. След като запалих свещи в параклиса, започнах да обмислям какво биха представлявали помощниците за един нов свят – тези, за които се молим, които желаем и към които се стремим в това пространство и време на очакване, което колективно заемаме през 2021.
За тази поредица избрах да направя снимки в избрани „междинни“ пространства, принадлежащи на общността, действайки като помощник и освещавайки ги с огън чрез свещите, дори и временно. Почерпих образи от собственото си религиозно възпитание в южните Съединени щати – на тайнството, избраната или наложената слепота и водата, като същевременно се позовавах и на значението на огъня, съдбата и бъдещето в местните легенди, фолклор и, разбира се, ритуали.
Sarah E Philips е мултимедиен артист, който живее в Харисънбърг, Вирджиния. Тя има бакалавърска степен по изкуства (фотография и живопис,) и бакалавърска степен по сценичен дизайн от университета „Джеймс Мадисън“, както и магистърска степен по интермедийни изследвания, също от JMU. Показвала е творби във Вирджиния, Вашингтон, Италия, и е реализирала проекти за стенописи в Илинойс, Вирджиния, Румъния, Панама. Стипендиант е на Музея за изящни изкуства във Вирджиния за 2019-2020 г.
