Home > Издание 2018 > Ваяна Ташева (KOPRIVA), България – Музика

“Родена съм край Голямата река в края на април 1989-а година. Като дете мечтаех да стана или космонавт, или певица. Вярвам, че изпълних и двете си мечти, защото пея от 5-годишна и пътувам из Космоса, макар и не физически. Участвам в две групи като фронтмен: в електронното дуо GO’TOUCH’T и в психеделичното трио “Слонът на принцесата“. Като КОПРИВА съществувам от 2016-та година. Това е соловият ми музикален проект, който представлява една малка вселенка, по-голяма отвътре, в която мога да разглеждам, да развивам, експериментирам, да я споделям, да се свързвам, да живея. Определям себе си като пацифист. Единственото допустимо насилие би трябвало да е моментът на провокация, породен от консумирането на изкуство и последващото движение (действие), което води към промяна, каквато и да е тя. Темите, които ме вълнуват, са налудничавостта, тъгата, безвремието, самотата като естествени, нормални състояния. Едва когато тези състояния бъдат разбрани и приети, са възможни действието и промяната. В музиката си използвам най-различни вокални ефекти, по този начин играя много роли едновременно. Целта ми е да предам и да напомня на публиката знанието, че никой не представлява един образ и никой не е само с един лик. Всеки човек е всичките роли, отражения, лица, звуци и цветове едновременно. Това доказва, че всички сме Едно, Аз съм Ти, Аз и Ти сме Едно, Ние Сме. Като море, което непрестанно се променя, но остава същото, едновременно всички живи същества сме двупосочно свързани в едно общо съзнание, следователно самотата не би трябвало да съществува… Според мен любовта не е най-силното чувство, тя е най-естественото.”

ОТ ЛЮБОВ ДОЙДОХ

Концепция:

От Любов дойдох. В Любов живея. При Любов се връщам.

Имало едно време една Душа. От Любов дошла и любов носела. Силата си от Земята я черпела и я подарявала на Космоса, защото сме тук любов да даваме, мислела си тя. Освен Любов, тая Душа носела и една Идея със себе си, дълго време я носела, виждала я в небето как се превръща във фигури, в сенки на духове, как се трансформира, върти, танцува, страда, радостно крещи,  диша, ту лети нагоре, ту пропада, защото това правят идеите – движат се, водени от стремеж за промяна и рано или късно, ако огънят на душите, които ги носят е достатъчно силен, придобиват и видими очертания.

Любов и промяна му трябват на тоя свят, мислела си Душата и продължавала да върви по Пътя си с боси крака, с протегната към звездите ръка, (която ръка само чакала мига, в който ще се свие в здраво стиснат юмрук), и смелост. Смелост, защото знаела, че който търси, трябва да е много смел и безстрашен. И силен. Много Сила и Воля се иска да затвориш очите си и да се жертваш в името на Идеята, да не гледаш и да жертваш и други…

Песента „От Любов дойдох.“ рисува в осем минути живота като ритуал, пътят на една идея от нейното раждане, от утробата, от земята, от любовта. Визуализира Революцията като огънче във времето, което е важно да бъде видяно (като безкрайно поле с безброй светулки, трептящи и мъждукащи в безлунна нощ). Това е история за свободния избор на човека, за Волята, за желанието за промяна, за потребността на Душата.

Сами творим себе си и вървим по своя път към Космоса, водени от себе си.

Аз съм Ти, Ти си Аз. Ние сме.

От Любов дойдох. В Любов живея. При Любов се връщам.

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*