Home > Издание 2018 > Представяне на УЧАСТНИЦИТЕ в Арт Резиденция „Старото Училище“ – “Ритуална рЕволюция”, 2018.

Артуро Дезимоне (Arturo Desimone), Аруба/ ХоландияВизуални изкуства и инсталации/Рисунка

https://arturoblogito.wordpress.com/

“Рисунките могат да представляват по-скоро стихотворения, отколкото картини или концептуални инсталации (тях, сравнявам по-скоро със сценарии или романи.) Голямата рисунка, макар и разглеждана на публично място от тълпа от хора, все едно е кино прожекция или изкуство върху стена, все още представлява голямо стихотворение, с по-голяма аудитория, която може би е идеалната аудитория за стихотворение. Продължавам да споменавам поезията, не защото поезията трябва да бъде възхвалявана или мистифицирана (макар че поезията понякога активно възхвалява и мистифицира). Моят похват на рисуване е интуитивен процес на избор на символ, от палитрата символи, които се появяват в мен, докато работя по същия начин, по който пише поета (при условие, че основните материали на поета са обстоятелства, като достатъчна тишина или свобода). Героите, символите, мистичните зверове в рисунките не са от предварително зададен символен речник, а може би лична демонология. Макар че има много политически елементи в моите рисунки, аз не сядам с предопределено политическо внушение на ум (моята политика в рисунките ми по – скоро ме изненадва). Непрекъснато отразявам и усещам политиката и тя неизбежно става част от моето артистично изразяване.

Рисунките съществуват във взаимовръзка с моята поезия. Аз съм и писател и създавам литературни произведения, рисуване с езиковите средства, както правят всички поети. Много поети от близкото минало също са рисували картини, значим пример за това са Федерико Гарсия Лорка; Мигел Анхел Бустос (аржентински поет от 70-те години); Логограмите на Франц Кафка, Бруно Шулц, Виктор Юго и други. Тези писатели обаче решително са възпряли всяко по-нататъшно развитие на рисуването си. Искам да бъда поетът, който ще отведе рисунката по-далеч от поетите, които са рисували, съчетавайки своите творби с текст.

Макар че често съм предпочитал архаичното пред съвременното, намирам резонанс със съвременното изкуство в това как съвременният художник обикновено достига извън предварително определената си област или специалност, безсрамно рискувайки липсата на хармония в творбата, за да достигне друг вид творение или цел, която може да бъде разбрана без толкова акцент върху категорията или върху самото произведение.”

 

Фреди Дарк (Freddie Darke), Обединено Кралство/Франция- Стенопис/Живопис

http://freddiedarke.com/   

Фреди Дарк е артист в областта на визуалното изкуство, който е роден в Лондон. Преобладаващо автор на рисунки и картини, изследователската му работа често се простира в писмена форма, анимация, специфична за определено място скулптура, композиция и различни други форми на смесени изобразителни техники. Неговият опит като професионален илюстратор и графичен дизайнер все още влияе на неговия творчески подход и днес, като голяма част от неговото фигуративно и базирано на картографията творчество напомня за истории или конкретни моменти от ежедневието. Чрез рисуване и изобразяване, Дарк често търси, непостигане на изцяло осъществен и завършен продукт, предназначен незабавно да се хареса на зрителя, а възможността собствените му мисли и чувства към онова, което той описва като „епичното в обикновеното“ да се проявят по естествен начин. По този начин платното се превръща в пространство за документиране на преживяното, за разлика от по-традиционната концепция за повърхността, върху която човек внимателно твори картина. Неговото творчество се опитва да разкрие скрити, миниатюрни и индивидуални разкази в рамките на по-голям, социален, политически или понякога исторически контекст. Без да показва открито политическо настроение в своята работа, той често се интересува от понятията за „експлоатираните“ и „пренебрегваните“, като се вглежда по-отблизо в разнообразните повърхности на града, отколкото в по-широката и може би по-очевидна картина. Силен защитник на уличното изкуство, стенописи на обществени места и плакати, Дарк е преди всичко, художник, който защитава приобщаването.

Иван Ушев, България - Визуални изкуства и инсталации

http://ivanushev.com/

Иван Ушев, роден 14.09.1979 г. гр. Панагюрище. През   1999 г. завършва Средно художествено училище за приложни изкуства, гр. Трявна, през  2008 г. завършва Национална художествена академия, специалност Дърворезба. Съосновател и член на “ Група 9 “ и “ Студио 4 уши “. Участва в редица изложби и пленери: 1999 г. Обща изложба – Фотография, гр. Трявна, 2001 г., Обща изложба – Фотография, галерия ”АРТ-36”, София, 2006 г., Обща изложба – Дърворезба, Графика, Живопис, гр. Панагюрище, 2006 г., Международен студентски пленер, гр. Димотика, Гърция, 2009 г. пленер Кинетична пластика,  гр. Севлиево, 2011 г. Национална изложба дървопластика – Велико Търново, галерия „Рафаел Михайлов”, фестивал за съвременно изкуство – “ The spaces below – the spaces above”, Хайфа, Израел. От 2011 г. до 2015 участва в изложби на “Група 9 “ и “ Студио 4 уши “. Работи в сферата на скулптурата, кинетичната  скулптура и инсталацията.

През 2011 г. печели награда на Съюза на българските художници,„Секция Резба“-Национална изложба дървопластика, Велико Търново.

 

Пауел Сутрадар (Payel Sutradhar), Индия/ФранцияВизуални изкуства и инсталации/Живопис

“Името ми е Пауел Сутрадар и съм родена през 1989 г. в Индия. Завършила съм бакалавърска и магистърска степен по изящни изкуства в Kala Bhavana, Visva Bharati University, Индия. Сега завършвам и втората си магистърска степен по изкуство в École supérior des beaux-arts angers, Франция. Въпреки че моята специализация е рисуване, аз съм дълбоко заинтересувана от новите езици на съвременното изкуство, като например медийно изкуство, както и инсталациите и картините, направени чрез движенията на тялото. Аз изразявам ежедневните си преживявания чрез моите творби. Детските ми спомени, житейският ми опит, знание и наблюдение несъзнателно се отразяват в моята работа. Харесва ми да експериментирам с различни обекти в зависимост от концепцията ми. Вярвам, че обектите могат да кажат много повече от гласа на човек. Избирам повърхността, средствата, техниката и други основни неща в зависимост от изискванията на творбата и предпочитам да следвам творческия процес, за да развия работата си. “

 

Ваяна Ташева, България – Музика

 “Родена съм край Голямата река в края на април 1989-а година. Като дете мечтаех да стана или космонавт, или певица. Вярвам, че изпълних и двете си мечти, защото пея от 5-годишна и пътувам из Космоса, макар и не физически. Участвам в две групи като фронтмен: в електронното дуо GO’TOUCH’T и в психеделичното трио “Слонът на принцесата“. Като КОПРИВА съществувам от 2016-та година. Това е соловият ми музикален проект, който представлява една малка вселенка, по-голяма отвътре, в която мога да разглеждам, да развивам, експериментирам, да я споделям, да се свързвам, да живея. Определям себе си като пацифист. Единственото допустимо насилие би трябвало да е моментът на провокация, породен от консумирането на изкуство и последващото движение (действие), което води към промяна, каквато и да е тя. Темите, които ме вълнуват, са налудничавостта, тъгата, безвремието, самотата като естествени, нормални състояния. Едва когато тези състояния бъдат разбрани и приети, са възможни действието и промяната. В музиката си използвам най-различни вокални ефекти, по този начин играя много роли едновременно. Целта ми е да предам и да напомня на публиката знанието, че никой не представлява един образ и никой не е само с един лик. Всеки човек е всичките роли, отражения, лица, звуци и цветове едновременно. Това доказва, че всички сме Едно, Аз съм Ти, Аз и Ти сме Едно, Ние Сме. Като море, което непрестанно се променя, но остава същото, едновременно всички живи същества сме двупосочно свързани в едно общо съзнание, следователно самотата не би трябвало да съществува… Според мен любовта не е най-силното чувство, тя е най-естественото.”

 

Клои Саси (Chloé Sassi), ФранцияФотография/Пърформанс

Клои Саси е родена през 1996 в Итака, САЩ. Израства във Франция, като още от малка проявява интерес в сферата на изкуството. През 2017 г. завършва Villa Arson, Ница, със специалност “Изящни изкуства”. Живее и работи, пътувайки постоянно в търсене на вдъхновение за снимки, между Берлин и Ница.

Нейни основни интереси са фотографията и видеоклиповете, като Клои Саси също създава и пърформанси под формата на колективни преживявания или „човешка сценография“. Тя се вълнува от идеята за ритуалите и „преходните пространства“, играейки си с разбирането за време и пол. Винаги търсейки „друго непознато пространство“, за да провокира „възникването на нови ситуации в реалността“, тя също работи върху идеята за едно общо изкуство, което използва всички човешки сетива, за да потопи зрителите в единството на глобалната атмосфера.

 

Паула Бели (Paula Belli), АржентинаПърформанс

https://vimeo.com/255418602

https://paulaailenbelli.wixsite.com/paulabelli

Паула Айлен Бели е сценична артистка, родена в Неукен, Аржентина.  Актриса и изпълнител, нейното творчество се основава на интердисциплинарни ограничения и основната му тематика е миграцията, територията и тялото. През 2009 г. участва на фестивала Данса у Перфо 09 (Festival Danza y Perfo 09) в Салта, Аржентина. През 2010 г., тя е съосновател на колектива Сирко Фрийк (Circo Freak), интервенционна група, изпълняваща, уличните интервенции и представяща произведенията Сирко Фрийк и Сирко Криоло (Circo Criollo). През 2011 се присъединява като член на СиАйЕй Пампа Травиеса Побласион Креатива (CIA Pampa Traviesa Población Creativa). Заедно с групата създават 8 пиеси, представени в различни места в Аржентина и Мексико.

През 2013 г. участва в Театралния фестивал за края на света (TFM), представяйки парчето „Пройекто Каракол“ („Proyecto Caracol“) в изоставена фабрика за безалкохолни напитки. През 2014 г. взема участие в двумесечно артистично представяне в Тампико, Тамаулипас, изпълнено от групата „Асалто Театро“ („Asalto Teatro“). Там тя организира многобройни интервенции и улични представления в нововъзникващия проект „Прометеус“ („Prometheus Project“), в памет на изчезналите артисти в щата Тамаулипас, като преименуване на улици с имена на изчезнали хора от града. Паула участва в третoто, четвъртото и петото издание (2014 – 2015 г.) на „Фестивала на звяра“ („Festival of the Beast“), като предлага семинара „Жените транзитно, Експериментален уъркшоп“ („Women in transit, Experiential Workshop“), насочен към жените мигранти и в последствие представя творбите „Полет в V“ („Flight in V“), „Стратегии за мигриране“ („Strategies to migrate“), и „Истории в страната на бугенвилията“ („Stories in the country of the bougainvillea“). През януари 2015 г. е на турне в Ривиера Мая, в Мексико, с произведението „Пуебло Нуево“ („Pueblo Nuevo“), в сътрудничество с колективите „Пампа Травиеса“ („Pampa Traviesa“) и „Побласион Креатива“ („Población Creativa“). От 2014 г. участва ежегодно в проекта „Пътят към Тар“ („The road to Thar“) (Мексико) в памет на Фернандо Ландерос, Джефт Олиос и Омар Васкес, като изпълнява различни действия. Заедно с Круз Лисандро Морена тя е режисьор на късометражния филм „Единство на птиците, картография на тяло, което мигрира“ („Unity of the birds, cartography of a body that migrates“), основан на разказите на мигранти от Централна Америка през южната граница на Мексико. Работи по филмов проект „КОСТА АСУЛ“ („COSTA AZUL“), където е актриса и част от организационния екип.

 

Ритуални артисти:

 

Пламен Петров, България –  Визуални изкуства и инсталации 

Пламен Петров е роден в. Горна Липница. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – специалност „Живопис и естетика”. От 1986 до момента се занимава с графичен дизайн. Пламен Петров е също организатор на Арт резиденция „Старото училище“ – Горна Липница.Има самостоятелни и групови изложби в Павликени, В. Търново, Габрово, Пловдив, Варна, Бургс, София и др.  

 

Л.И.Р.А. (L.Y.R.A.), България –  Визуални изкуства и инсталации

 http://www.lyraritualart.com/bg/ 

L.Y.R.A. е проект на Дарина /Рина/ и Димитър /Нигор Пилнаца/, насочен към създаване на ритуално изкуство. Те са артисти и юристи, които живеят и работят в България. Дарина и Димитър са също организатори на Арт резиденция „Старото училище“ – Горна Липница.  От 2010 г. досега двамата са организирали редица арт събития. През 2012 г. L.Y.R.A. започват работата си по създаване на Ритуалното изкуство /РИ/ като форма на творчество. Идеята за това възниква в резултат на продължително търсене на модерна и концептуална визия на изкуството, която същевременно да интегрира в себе си принципите на ритуалите и древните знания. В основата на ритуалното изкуство са заложени идеите на Манифест „2012“ на кръга „Старото Училище“ за Началото на Новия Свят. Ритуалното изкуство следва ясна общественозначима цел, която надхвърля границите на познатото и известното.

В своите творби L.Y.R.A. смесват старите знания и символи с принципи на модерната физика /квантовата теория и теория на относителността/ и юридически/политически модели и похвати. Творбите им са въображаеми оброчища, включващи картини, колажи, текстове, предмети и пърформанси. Всяка една творба е свързана с предварително проучване и изследване на конкретната тема, като натрупаните знания са част от творбата. L.Y.R.A. изхождат от идеята, че артистът е творец и законодател, който твори при спокойно и балансирано състояние на духа, за да може да възприема единството на Вселената. Само в този случай неговите действия създават взаимовръзки, които динамично променят и развиват Вселената.

 

Куратори

 

Теодора Константинова и Радослав Механджийски,

България - Куратори/изкуствоведи

www.artandculture.today

Теодора Константинова и Радослав Механджийски са изкуствоведи и куратори, създатели на платформата за съвременно изкуство и култура “Art & Culture Today” (www.artandculture.today). Възприемат себе си като посредници, които допринасят за смисленото общуване между света на съвременното изкуство и по-широката непрофесионална публика. Акцент в лекциите и изследванията им е разкриването на устойчиви връзки между минало и настояще, традицията и съвременните практики – доказателства, че всичко е взаимосвързано. Този свой подход те наричат „ДНК в изкуство“.

Участието на Теодора и Радослав в Арт-резиденция „Старото училище“ – „Ритуална рЕволюция“ е провокирано от ясната и добре осмислена концепция за „ритуално изкуство“, в която виждат отличен потенциал и любопитно предизвикателство за художествен изказ чрез произведения с напълно разнородна форма и стилистика.

Това е второто им участие в резиденцията.

 

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*