През 2018 развихме идеята за Ритуалната рЕволюция и как чрез творчество можем да извършим артистичен бунт, който има за цел да промени реалността по един креативен начин.
Революцията е коренен поврат в обществено-икономическите условия, при който се сваля от власт един модел на управление и се установява друг, изцяло различен – политически, социален и икономически модел. Революцията е възможно да настъпи в благоприятен исторически момент, както на национално така и на международно ниво. Този момент е Сега. Тя е организирано действие на хората, поради масово недоволство от съществуващия модел на управление, каквото недоволство има днес. Революцията е желана промяна, въвеждане на новост.
Революцията е Ритуал, а той по своята същност е – поредица от символични действия насочени към постигането на определена цел. Силната необходимост от него се появява във време на преход или нарушено равновесие, като той е средство за неговото възстановяване. Ритуалът е творческа дейност на човека, продължение на божествената. Той играе ролята на мост от един свят към друг свят. Участниците в него са строители на мостове, влизат в ролята на магьосници, които подреждат Вселената и заедно с нея малкия човешки свят на общността и държавата. Чрез Ритуала ние унищожаваме една действителност и създаваме друга.
Ритуалната Революция е едновременно революция и ритуал насочени към цялостна реформация на обществото, чрез институционално създаване на политиката като изкуство и изкуството като политика. Тя е борба между идеологии и ценностни системи. Ритуалната Революция може да изхожда от малка по численост група /арт еволюционери/, но успехът и зависи от одобрението и подкрепата на народа. Тя използва артистични практики/похвати при правенето на политика. Тя е една перманентна революция – веднъж започнал тя неможе да завърши, докато не наложи Творческия Модел на Управление в целия свят. Ритуалната Революция е планирана ненасилствена промяна, в която се използват всички легални методи и средства, за постигне крайната цел, а именно налагане на Творческо Управление.
„Всеки мъж и всяка жена е Творец“
Аз творя… Ти Твориш… Той Твори…
Аз творя Аз.
Творчеството е един процес на кръговрат. В началото аз творя себе си. В средата себе си творя. Себе си творя в края. Основата за сътворяването ни е проектирана, като рамка от нашата земя, нация, род и семейство, но платното в рамката рисуваш Ти. Това което: учиш, четеш, виждаш, сънуваш, случайностите и неслучайностите, революциите, любовта – всичко това те води в рисуването на платното. Важното е да осъзнаеш, че си Творецът и Платното едновременно. Да вземеш всичко от себе се и да намериш всичко край себе си, за да извършиш ритуала на творчеството и да създадеш себе си, целейки съвършенство във всеки един детайл, знаейки, че то е невъзможно.
Творенето на теб самия стига до етап, в който можеш да започнеш и втори успореден творчески процес.
….
Ние Творим… Вие Творите… Те Творят…
Аз творя Ние. Ние творим Аз.
Сътворилият себе си Човек, може да сътвори Партньорство.
Партньорството като творчески продукт е минималистичната общност, стояща в основата на всяко голямо общество.
Сътворилият Партньорство Човек/Артист, може да сътвори Местна общност или Група.
Местната общност е умален вариант на голяма политически организирана общност /Държава/.
Сътворилият Група Артист, може да сътвори Държава.
Сътворилият Държава Артист, може да сътвори съюз от Държави.
Сътворилият съюз от държави Артист, може да сътвори Свят.
Сътворилият Свят Артист, може да сътвори Вселена.
Сътворилият Вселена Артист, може да сътвори Себе си.
Творя – създавам, правя, произвеждам, сътворявам, изграждам, изобретявам, образувам, основавам, учредявам, откривам
Творчеството e умствен и обществен процес на човешката дейност, при който се създават напълно нови, оригинални материални и духовни ценности. Свързан е с генерирането на нови идеи и понятия или пък нови връзки между вече съществуващи такива. Творчеството е възможен път за развитие на всяко едно нещо. Всеки един човек по своята същност е творец, свободен създател и автор. Самосъзнанието на човек като творческо същество, като творец е изначално, а не производно самосъзнание. Творчеството е един от начините за създаване на света. На хората изначално е заложена възможността за творчество и сътворяването е възможно като постоянен процес. Тези, които започнат да творят, биват възнаградени с чувство за задълбоченост, целенасоченост и удовлетвореност.
Човекът има един и същ състав с Космоса, той е цялостна малка Вселена. Да познае Вселената може този, който самият е вселена, който има силата да се противопостави на Вселената, като равен на нея, като способен да я включи в себе си. Творчеството е резултат от разкриването в човека на образа на твореца, на Бога, на божествената мощ. Творчеството създава друг свят, продължава делото на творението. Истинското творчество е теургия, богодействие, създаващо творчески свят.
Творчеството е неразривно свързано със свободата, но свобода с цел и съдържание. В творчеството свободата е „за“, а не „от“. Съдържанието на свободата е любов. Артистът трябва да бъде свободен, за да може да изразява себе си и да сътвори новото. Само свободният човек твори. Свободата на човека е свързана със свободата на света и се осъществява само в световното освобождение. Само свободният познава свободата, само творящият познава творчеството.
Красотата не е само цел в изкуството, но и цел в живота. Творческият свят предполага да живееш в красота, защото творецът очаква от творението си също толкова красота, колкото и добро.
Ведъж постигнат, творческият свят ще бъде свръхморален. Творческият морал се изгражда върху честта, мъжествеността и грижата за творчески възход. Пред нас стоят два вероятни морални пътя – послушанието и творчеството, „подреждането“ на света и „издигането“ на света.
Творческата революция в основата си е революция на духа, от която следва политическа, социална, икономическа и културна революция. Хората на творческия дух не са революционери в социално–механичния смисъл на думата. Тяхната творческа революция е несъизмеримо по-радикална, коренна, органична.
Досега често творчеството се раждаше от несъвършенството и недостатъка, толерираше се бунта в статуквото, който /за съжаление/ продава. Всички постижения на изкуството и културата са символични, а не реалистични. До момента цялото творчество на „културата“, беше само знак и подготовка за същинското творчество на друг, нов свят – свят на творчеството, творчески свят. Днешният човек-творец вече не може класически, т.е. според нормите, да твори изкуство, култура, наука, икономика или политика. Навсякъде той иска да достигне предела, да премине отвъд границите, да създаде ново битие. Да издигне пропадналия мистицизъм на творчеството.
Ние желаем не символите на истината, а самата истина. Не символите на красотата, а самата красота. Не символите на любовта, а самата любов. Не символите на силата, а самата сила.
Ние, които вярваме в съзидателената природа на човека, творим творческа култура, творческо образование, творческа икономика, творческа политика, творческа държава и творчески свят.
Опитваме си да си представим къде териториално може да бъде зачената и да се роди идея, годна да трансформира коренно света и тази идея да бъде развита в учение /движение/.
Намираме се на планетата Земя. Имаме 7 възможности /континента/.
Сред множеството възможности най–вероятно е това да се случи на място, където има натрупване на многовековни държави, империи, култура, изкуство, философии, опит от световни войни и революции, и всички те, преживени от народи, които имат преплитаща се история. Такова място е Европа – вторият най-малък по площ континент на Земята и трети по население след Африка и Азия.
Къде в Европа една такава философска концепция може да бъде внедрена реално в живота, къде има предпоставки тя да оживее и укрепне, а не да бъде унищожена още в зародиш?
Нашата първоначална интуиция ни подсказва, че най-вероятно е това да се случи на място, където хората са запазили своята дивост, непокорност и връзка с природата, където няма традиционна политическа и икономическа стабилност, защото често редът се ражда при хаос и желание за промяна. Подобно място на континента Европа е Балканският полуостров с най-висока точка в. Мусала, България.
„Поличба – знак, който е предзнаменование.“
Едни и същи идеи се появяват периодично през различните епохи, но на всяка идея и „идва времето“, когато тя реално може да бъде осъществена.
Eдновременното случване на Поличбите:
Гротескни държавни лидери;
Масови артистични граждански протести;
Бруталистични международни конфликти;
Множество терористични актове на верска основа;
Футуристични вътрешнодържавни конфликти;
Сюрреалистични глобални виртуални отношения и общности;
е предзнаменование, че времето за Творческата Революция е
Сега.
Използвана литература
- Ставрева, Лилия. Български магии и гадания – 2007
- Капра, Фритьоф. Дао на физиката -1997
- Хокинг, Стивън. Кратка история на времето – 1988
- Серафимов, Никола. Село Горна Липница – 1975
- Троцки, Лев. Моят живот, част I и II
- Бердяев, Николай. Смисълът на творчеството
- Уикипедия
- Манифест „2012“ на Кръга „Старото Училище“ за Началото на Новия Свят
- Концепция на Кръга „Старото Училище“ за Ритуално Изкуство.
