Ритуално изкуство

„Ритуалното изкуство“ е  направление в изкуството, създадено през второто десетилетие на 21 век. Развива се с основен център Арт Резиденция „Старото училище“ – Горна Липница, България.

Началото на ритуалното изкуство като форма на творчество е поставено през 2012 г. Идеята за неговото създаване възниква в резултат на продължително търсене на съвременна и концептуална визия на изкуството, която същевременно да интегрира в себе си принципите на ритуалите и древните знания.  В основата на ритуалното изкуство са заложени идеите на Манифест „2012“ на кръга „Старото Училище“ за Началото на Новия Свят.

Основните принципи на Ритуалното изкуство са създадени  през 2013 г. Те са:

/1/ Артистът използва похватите на ритуала* при създаването на своята творба, нейното излагане /представяне на публиката/ и бъдещото й движение във времето и пространството.

/2/ Конкретната творба е само външната изява на една концепция, ритуала по нейното създаване, излагане и бъдещо движение във времето и пространството е действителната й субстанция. Но всичко това е взаимосвързано и едното не може да съществува без другото.

/3/ Затова – изкуство и произведение на изкуството трябва да бъде не само конкретната творба, а и процеса на нейното създаване, излагане и бъдещото й движение във времето и пространството.

/4/ Действията на артиста – при създаването на творбата, нейното излагане и бъдещо движение във времето и пространството – трябва да имат символично значение.

/5/ Крайният резултат – ритуално създадено произведение на изкуството /разглеждано като гореописаната съвкупност/ – трябва да е насочено към постигане на определена и ясна общественозначима цел.

През 2014 г. е развита вселенската същност на Ритуалното изкуство, като е създадена концепцията за Звездно Ритуално Изкуство.

През 2015 г. са добавени допълнителни характеристики на Ритуалното изкуство:

Ритуалното изкуство по своята същност е „бавно“ и „умно“ изкуство.

Конкретният творчески акт се случва във времето „Сега“, но той се намира във връзка и с времевите периоди „Минало“ и „Бъдеще“.

При създаването на Ритуално изкуство артистът осъзнава различните проявления на Времето и Пространството и ги използва по съответен начин за постигане на общественозначимата цел, към която е насочено неговото изкуство.

Няколко са основните принципи на мислене в новата наука според Фритьоф Капра**, тези принципи са приложими и за мисленето в изкуството и в частност Ритуалното изкуство:

Вселената се разглежда като взаимосвързана динамична мрежа от връзки, която включва човека наблюдател като интегрален компонент. Това, което виждате, зависи от това как го гледате. Всички части на тази мрежа са просто относително стабилни картини. В съответствие с това природните явления си описват чрез мрежа от понятия, в която никоя част не е по фундаментална от друга. Всички научни понятия и теории са ограничени и приблизителни. Науката не може да даде пълно и окончателно знание. Имаме едно изместване от истина към приблизително описание. Във всяко едно нещо трябва да се стремим да преминем от поведение на доминация и контрол към поведение на коопериране и ненасилие. Това което трябва да стане, ще стане.

През 2017 г. развихме идеята за Ритуалното Изкуство като Път: създаването на една ритуална творба е съзнателно ритуално пътуване.

Създаването на една ритуална творба е процес на движение. Пътят за нейното създаване започва от точка А и завършва в точка В. Колко време ще е нужно за извървяването на пътя до ритуалната творба и дали изобщо ще стигнем до нея зависи от различни величини. Изключително важно значение за създаването й има избора на посоката и процеса на мислене /когато по пътя към ритуалната творба сме стигнали на кръстопът и трябва да изберем посоката/. Значение имат също и  желанието, волята за творчество и артистичната издръжливост на ритуалния артист.

Казано с други думи процесът на създаване на една ритуална творба е осъзнато ритуално пътуване. Пътуването само по себе си е произведение на изкуството. Създадената творба има за цел да промени пътуващия, местата, през които преминава той, хората, които среща /наблюдателите на пътуването/. Така, променяйки микрокосмоса /материята между т. А и т. В /, в крайна сметка ритуалният артист променя и макрокосмоса. Този резултат от пътуването е очакван, но и изненада сам по себе си. Защото може да се окаже, че целената точка В е начало на нов път.

През 2018 развихме идеята за Ритуалната рЕволюция и как чрез творчество можем да извършим артистичен бунт, който има за цел да промени реалността по един креативен начин.

*  „Ритуалът по своята същност е действие или поредица от действия, насочени към постигането на определена цел. Ритуалът сам по себе си е магическо действие. Силната необходимост от него се явява във време на преход и нарушено равновесие. Чрез обредни действия, думи и знаци може да се възстанови равновесието и да се върне хаосът в неговия си отвъден свят, зад пределите на човешкото пространство. Ритуалът има за своя основа началото, което наричаме „свещено“. Ритуалът е творческа дейност на човека, продължение на божествената. Той играе роля на мост от един свят към друг свят. Участващите в него са мостостроители. Придобиват свръхестествена сила да достигат други земи и стават посредници между „нашия“ и „другия“ свят. Лицата участващи в ритуала влизат в ролята на магьосници, които балансират между доброто и злото, подреждат Вселената, а заедно с нея и малкия човешки свят на държавата, общността, дома и личността. Ритуалът представя, но и пресъздава първоначалното време, първотворението, създаването на форми и цветове от безформието и безцветието, наричани хаос и тъмнина. Чрез ритуала човекът се сбогува, „унищожава“ един времеви отрязък и прекрачва спокойно в следващ. „

                                                                    Ставрева, Лилия. Български магии и гадания – 2007

** Капра, Фритьоф. Дао на физиката -1997

 

В периода 2019-2026 добавихме следните характеристики на Ритуалното Изкуство /РИ/:

Апофатично определение на РИ

Определението за РИ е апофатично по своята същност – определяме какво е РИ, като казваме какво то не е.

Често даваме следните примери:

„Един артист, за да се намира на работа решава, че трябва да запълни с Нещо едно бяло платно.

Един галерист, за да се намира на работа и да запълни белите стени на своята галерия – излага платното.

Една публика, за да се намира на работа и да запълни свободното си време влиза и разглежда изложеното платно.

Една медия, за да се намира на работа и да запълни броя/изданието си публикува статия за случилото се.

Един колекционер, за да се намира на работа и да запълни колекцията си – купува платното с Нещото.“

Горна Липница, 2019

ВСИЧКО ТОВА НЕ Е РИТУАЛНО ИЗКУСТВО.

 

РИ като концепция от една страна е изключително обширно и дава възможност за разнообразни интерпретации, от друга страна е достатъчно конкретно и следва ясни правила.

 

РИ е в състояние на разработване

РИ се намира в състояние на разработване и подлежи на промяна. То не е в окончателен и систематизиран вид. РИ е заложено като нов, възможен път – отвъд всички известни пътища до момента. Докъде ще доведе този път  не е ясно, защото до сега никой не е минавал по него.

 

Творчеството като основа на ритуалното изкуство

В основата на ритуалното изкуство е творчеството като философско понятие, по начина, по който е разгледано от философа Николай Бердяев /в неговата книга „Смисълът на творчеството“/ и Джорджо Агамбен /есето „Що е творчески акт“/.

РИ цели създаването на своя творческа философия.

 

Ритуалните артисти

Ритуалните артисти са творци с различен режим на съществуване, който може да бъде постигнат извън големите артистични общности, сцени и градове. Това са артисти, които отхвърлят съществуващия установен ред в съвременното изкуство. Те са превърнали творчеството във водеща сила на тяхното жизнено функциониране на микро и макро ниво – както в личното си поведение, така и в общественото си съществуване. Те могат да същестуват еднакво добре, както в  „системата“, така и в света, който сами са си създали. Често са успели  в „системата“, но не на всяка цена и без да й се подчиняват. Осъзнали какво представлява статуквото и генерирали “различност”, те имат потенциала да унищожат „системата“ с цел сътворяване на нейната противоположност.

За да постигнат мисията си, ритуалните артисти е необходимо да бъдат обединени локално, но да действат мащабно. В случай, че тяхната дейност се осъществява единствено локално, тя рано или късно ще стигне своя предел и ще приключи, без да е постигнала своята всеобхватна цел.

 

Сюрреализъм.  РИ и политика. Връхна точка на РИ.

Краят на историята на сюрреализма е началото на РИ като концепция. Макар двете течения да се развиват в различни, непоследователни, времеви отрязъци.

РИ има за цел да постигне сливане на творчество и обществено живеене в едно и по този начин да промени държавите и съществуващите в тях общества.

Предметът на РИ не е постоянна величина, тя се променя в зависимост от времето, пространството и конкретния творец.

Предметът на РИ като концепция към днешна дата е „политиката“.

Практическото реализиране на този предмет на РИ „утре“ ще доведе до:

• от една страна, правенето на политиката като творчество и трансформирайки по този начин политиката в изкуство.
• от друга страна, правенето на изкуството като политика и трансформирайки по този начин изкуството в политика.

Кулминация на РИ е сливането на резултатите от тези две трансформации в едно неделимо цяло.