Ина Дамянова – България – Ленд арт
Родена през 1971г. в София, България.
1991г.завършва ССХУ за Приложни изкуства, гр.София, специалност дизайн.
Работи в областа на новите форми на визуалното изкуство, скулптyрата, керамиката, интериорния и продуктов дизайн. Използва различни матриали и изразни средства за постигането на индивидуален краен резултат.
Нейни произведения се намират в частната колекция на големия Белгийски колекционер Хуго Вутен, както и в редица частни колекции в България , Испания, Франция и Австия.
2007 , Стипендиант е на Юнеско Аушберг , Испания, резидент на Alkala de Hugar
2010, Стипендиант на Cite des Art’s, Paris
Има редица самостоятелни изложби и групови участия.
ПЪТЯТ като ритуал
Лабиринт
Концепция:
Пътя за мен е най-личното преживяване в нашия живот. Той е единственното нещо, което зависи само от нас, независимо с колко хора го споделяме, осъзнавайки го или не. Пътя, това сме самите ние. Той е символ на нашето присъствие и преминаване през живота, картината, която ние сътворяваме. Той носи мистиката на времето, човешкото познание, приемственност и лично преживяване. Пътя е всяко наше движение и мисъл. Той е самата безкрайност, носеща в себе си символиката за начало и край. Ние се самоопределяме,чрез пътя по който преминаваме, по начина по който вървим, с това как израстваме по него.
Ритуала от друга страна, може да бъде всяко едно наше действе, което извършваме и в което присъстваме осъзнато използвайки силата на мисълта. Той е тясно преплетен с живота и културната традиция на българина.
Намирам се в етап на търсене на онази точка на покой, която се намира единственно в мен самата, без да оставам извън света, а напротив, отваряйки се, приемайки го и споделяйки го с другите.
Идеята ми, за визуализация на това състояние е изграждането на личен Лабиринт, материализирайки траекторията на своето движение, започваща от център и завършваща отново в него. Лабиринта, като ритуално място за себепознание и среща със себе си, а също така, като игра на движението и постоянно променящата се переспектива и енергия на живота.
Реших да използвам нишката в буквален смисъл, като символ на времето. Всеки от нас изплита нишката на своя живот, следвайки нишката на своите мисли, преминаващ през житейския си път.
Важна точка в работата ми е пресичането на моята траектория с тази на другите участници и споделянето на това преживяване с тях. Преминаването през пространство на другия е интимен и личен акт, допирните точки които ще изберем, времето, което ще споделим заедно. Също така в работата ми е важна приемствеността и това ,че тя може да се доразвива и променя динамично във времето от участниците в нея.
Влизането и излизането ни от Лабиринта, е като нашия земен път, като точка в безкрайността. Там няма неправилна траектория или мисли. Това е нашето лично време на преминаване, през на самите и докосване с другиите, за достигане до целта в търсене на нашата цялост и връщането ни обратно към самия живот.
Пътя е едно духовно пътешествие към мен самата, което искам да споделя с другите.
