Home > Артисти 2017 > Jason Kofke – САЩ- Визуални изкуства и инсталации/Пърформанс

 

Jason Kofke – САЩ- Визуални изкуства и инсталации/Пърформанс

http://www.jasonkofke.com/

Jason Kofke добива представа за дадена култура чрез това, което е било изоставено, изхвърлено или отхвърлено. Той използва изкуството като начин за спасяване на етнографията на тези култури и се опитва да даде обяснение на събития и артефакти от миналото. Неговите проекти изразяват съпричастност към общочовешките исторически преживявания и се опитват да обяснят настоящето чрез изследване на обща история.

Kofke е носител на наградата ELEVATE ( Atlanta) през 2015 г., получавал е субсидия от Artadia през 2011 и от Idea Capital през 2009. Той е бил участник в множество артистични резиденции през годините -  The Canadian Wilderness Residency Program в Юкон, Канада, The Creative Project in Atlanta, Джордия, The Arctic Circle Project в Шпицберген, Норвегия, Milkwood Residency в Чехия, ARCUS Project в Япония, Odysseys Residency в Коста Рика, Long Stories Project в Перм, Русия, ArtPrint Residence в Барселона, Испания, Living Walls Conference в Атланта, САЩ, the China Academy of Art в Хангзоу, Китай, и the Elizabeth Foundation в Ню Йорк.

Работата на Kofke е била излагана в Center for Contemporary Asian Art в Сидни, Австралия, the HIGH Museum of Art в Атланта, the Telfair Museum в Савана, Джордия, FLUX projects в Атланта, Kai Lin Gallery в Атланта, The Elizabeth Foundation в Ню Йорк, Fuse Gallery Ню Йорк, The Gallery of China Academy of Art в Хангзоу, Китай, Arthouse Gallery в Бруклин, Ню Йорк, ARCUS Studio в Мория, Япония, Artspace Gallery в Ричмонд, Вирджиния, и RED Gallery в Савана, Джорджия.

Той получава Бакълавърска Степен по Изящни Изкуства през 2005 и Магистърска степен по Изящни Изкуства през 2010 г. в The Savannah College of Art and Design. Студиото на Kofke се намира в Манхатан, но той често пътува по различни резиденции и фотографски експедиции в чужбина.

ПЪТЯТ като ритуал

„Отделно и Отново Заедно”

Концепция:

Всеки град, който физически се намира до пътя е и град, който се намира до нещо преходно –градът се изменя заедно със законодателството, политиките и човешките решения, взимани във времето. Ние знаем за близко разположеният град Никополис ад Иструм, защото земята там е пълна с артефакти; човешката активност се е превърнала във вид материал и чрез преоткриването на този материал след дълъг времеви период, ние знаем, че това празно пространство някога е било изпълнено с живот.

Училището на Горна Липница някога също е било изпълнено с живот. Но днес книгите, дневниците с информация, обектите, образите, записките, които откриваме, са се превърнали в артефакти; предметите от някогашното ежедневие седят днес като реликви, които откриваме наново. Дори просто когато гледаме на тези реликви с нов поглед, спомените, запечатани в стаите под формата на „археологически материали” оживяват. Въпреки, че са замиращи и ненужни, материалите в училището са крехки, изключително ценни и редки – те заслужават огромно внимание, за да бъдат разбрани.

Да сме внимателни с миналото означава да го познаваме: Опознай хората, които живеят днес и се учи от тях. Обучавай ги. Говори с тях.

Археологията е интересна наука. Фолклорът разказва занимателни истории, а традиция предоставя усещане за насока и идентичност. Но реликвите са статични, историите са измислици, спомените често са изобретени наративи, а артефактите са мъртви. Да създадем тясна връзка и приемственост между поколенията от млади и стари вероятно е единственият начин за достигане до максимално добро бъдеще. Тези от нас, които все още са живи, са вид материал един за друг. Ние, един за друг, сме като времеви тунели. Десетилетията дистанция между децата и техните баби и дядовци могат да са като реки и планини, които ни разделят. Децата и родителите обаче, както и родителите на родителите, могат да създават мостове. Да създават пътища сред тези планини и реки.

 

 

 

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*