Home > Издание 2017 > Пътя като ритуал откриват в Горна Липница 13 артисти от 8 държави

 

20.07.2017 Станимира Колева Интервю

 

Пътят като понятие и идея е различен за всеки. За едни е просто връзка между точка А и точка Б, за други – развитие и смисъл на живота. За село Горна Липница е ритуал. Такъв ще бъде поне по време на 8-ата поред Арт резиденция „Старото училище“, която се утвърди през годините като значимо средище на съвременното изкуство, и то в световен мащаб.

Артисти от 8 държави ще творят в павликенското село Горна Липница от 4 до 14 август

13 творци от САЩ, Англия, Швеция, Германия, Франция, Испания, Израел и България ще въплътят в произведения на изкуството своята представа за пътя. Те са избрани измежду 71 кандидати от 20 държави и ще работят по темата „Пътят като ритуал“. Всеки от тях е споделил виждането си по следните въпроси:

откъде започва пътят, можем ли да се изгубим, ролята на кръстопътя и изборът на посоката, скоростта и времето, което ни е нужно, за да стигнем до основния въпрос – Каква е целта на нашето пътуване.

Всичко това е пречупено през идеята за ритуалното изкуство, сподели за „Царевец вести“ юристът и творец Димитър Палов, който е един от организаторите на Арт резиденция „Старото училище“.

Освен главната действаща роля, която той изпълнява в случването на творческия форум, Димитър, заедно с Дарина Палова, е и основоположник на артистичното течение „ритуално изкуство“. То дава съвременен поглед върху древните знания и ритуални практики, следвайки общественозначима цел /повече за същността му тук/.

Арт събитието има и богата съпътстваща програма, включваща детска школа, лекции, концерти, изложба, за които ще ви информираме в следващите седмици.

Повече за пътя, за осъзнатия стремеж към съвършенство, за реализирането на мащабен артистичен форум в обикновено българско село и за включването на местните деца в него си говорим с Димитър Палов.

 LYRA 2016

Lyra Ritual Art

 

Какво представлява пътят като ритуал? 

На мен винаги ми е било интересно да наблюдавам като един експериментатор, участвал в залагането на експеримента, как се развива идеята за ритуалното изкуство в момента. Интересното е, че то претърпя развитие, от една страна, като артистично течение и начин на правене на изкуство изобщо, от друга страна – като едно схващане, една философска концепция за начин на живеене, на поведение. Нишките на тази идея разпростряхме от България до много различни краища на света посредством комуникацията, която имаме всяка година с много артисти от различни дестинации.

Този начин на правене на изкуство и на живеене визира също човека като индивид и неговото участие във всякакви социални организации – семейство, политически партии, организации с нестопанска цел, бизнес сдружения, като член на местни общности, на градове, държави. Цялата идея е насочена към създаване и промяна, т.е.

 

Човекът трябва да се стреми и към това да променя нещата, и то в посока към по-добро.

Ако предположим, че съвършенството, което може да бъде постигнато чрез правенето на нещо, е една химера, то по-важен е пътят към това съвършенство и стъпките, които правим към него. По същия начин едно произведение на изкуството трябва да бъде насочено към промяна и подобряване с цел постигане на съвършенство.

Следвайки този път, какво се получава? Ние тръгваме по политически, икономически модели за правене на изкуство и съответно – използваме творчески похвати и модели за правене на икономика и политика.

В тази връзка вероятно е възможно ритуалното изкуство да бъде начинът и формата за създаване на нови политики, както национални, така и световни, които да бъдат стъпки и вървене към съвършенството чрез формата на творчество. Това е схващането за пътя като ритуал в неговата философска концепция. 

 

Как подбрахте участниците в Арт резиденция „Старото училище“ 2017? 

Търсихме такива проекти, които по някакъв начин са свързани с конкретното място. Всеки един от артистите има осъзнато пътуване, започващо от мястото, където се намира в момента, и стига до Горна Липница, България. Те не са попаднали там случайно или просто за да запълнят времето си – те осъзнато знаят къде отиват и искат да извървят този път.

Творческите им търсения включват местната общност, експериментират, изследват местния бит, култура, обичаи, архитектура, артефакти, останали от минали времена.

  

По какви пътища ще преминат на място артистите, черпейки вдъхновение? 

Винаги сме се стремили да онагледим идеите, които имаме. Затова тази година сме дали различни вариации на пътища, които могат да бъдат извървени или изтичани. Част от съпътстващата програма включва 10-километрово тичане с крайна цел една панорамна могила в околностите на Горна Липница.

Предложили сме различни маршрути. Например останки от римски пътища /предвид близостта на римския град Никополис ад Иструм – бел.ред./. Към тях американските участници имат голям интерес, особено артистът Джейсън Кофки, който държи да работи с местен археолог, от когото да научи повече за тракийските и римски селища, съществували в региона.

Ще бъде представен републиканският път, минаващ през Горна Липница, който след дълги протести вече е напълно нов. Демонстрирали сме и въздушното трасе над селото, което свързва Турция със Западна Европа. Артистите могат да наблюдават самолетите в определен интервал от време, като ще имат информация кой, кога и в каква посока лети.

През селото минава и един артистичен път, който е част от 3000-километров пърформанс на индийския артист Никил Чопра. Оттук минава и поклонически маршрут „По стъпките на св.Иван Рилски“, който тръгва от Велико Търново и стига до Рилския манастир.

За да завършат своите работи, артистите ще имат възможност да експериментират с различни видове пътища, за да почувстват това, което искат да направят.

Участничката ни от Германия има идея за много интересен проект. Тя е и журналист за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Той ще се случва с дейното участие на местната общност, което ще бъде отразено под формата на статии във вестника.

  

Какво е участието на децата в арт резиденцията? 

Това е дълга тема за разговор, защото аз и колегите винаги сме смятали, че като създатели на идеи важна наша задача е работата ни с децата. Това да предаваме, да обучаваме по някакъв начин младите или тези, които идват след нас. Интересно е, че едно поколение деца на практика израсна в резиденцията. И тези деца имат един различен светоглед, отношение към света, което мен много ме радва.

Всяка година те се срещат с хора откъде ли не, които са представители на различни култури, различно поведение, светоусещане, и преди всичко това са артисти – хора, които създават нещо.

В същото време децата имат едно особено отношение на грижа към училището в Горна Липница /старото училище/, към местата, където се случва резиденцията. Наравно с всички нас те участват в целия процес на подготовка на събитието. Всеки прави всичко, като се започне от почистването.

Преди да започне провеждането на резиденцията местното училище, което е много голямо, с много помещения, непрекъснато беше обект на вандалски прояви. Сега никой от тези млади хора няма да дойде да счупи нещо, напротив, те ще го пазят.

Ако искаме да имаме България с голямо „Б“, трябва да имаме образование.

Няма как да вървим към промяна и да се надяваме това да бъде ефективно само с нормативни уредби или санкции. Хората трябва да имат вътрешно убеждение, че това нещо трябва да го правят и да го пазят, защото то е важно за тях.

  

Какъв път извървя Арт резиденцията?

 За нас Горна Липница е интересен експеримент – културен, социален, образователен. За осем години превърнахме резиденцията от нищо в нещо голямо, мащабно и като организация, и като идея. Може би хората осъзнават различни елементи от случването, но цялостно погледнато то е интересно като размах.

За това време успяхме да докажем, че всичко е възможно да се случи, навсякъде. Стига да имаш физическата, психическата и творческата издръжливост да го постигнеш, да извървиш пътя до него. От едно напълно непознато село за артистичните общности Горна Липница се превърна в символ за правене на съвременно изкуство за артистите по света. Годишно имаме голям брой запитвания и интерес за участие в резиденцията.

Това ме навежда на мисълта, че ако този модел на правене на всичко е възможен в Горна Липница, значи може да се случи и в общината, и в областта, в България на национално ниво, и в света. Въпрос на подбор, на хора, които имат потенциал.

 

Организатори: Арт резиденция „Старото училище“, НЧ „Зора – 1887“, Кметство с. Горна Липница, „Сдружение за развитие на Горна Липница”, с финансовата подкрепа на Община Павликени.
 
 
 

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*