Home > Артисти 2015 > Пламен Петров – България – Визуални изкуства и инсталации

Пламен Петров – България –  Визуални изкуства и инсталации

 

Пламен Петров е роден в. Горна Липница.

Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – специалност „Живопис и естетика”. От 1986 до момента се занимава с графичен дизайн.

Има самостоятелни и групови изложби в Павликени, В. Търново, Габрово и София.

 

Ритуално изкуство – Време и Пространство

 

Ръководител: Пламен Петров

Екип  деца от Горна Липница: Михаела Минчева, Симона Симеонова, Христо Конакчиев, Габриел Петров, Кристофър Кръстев, Илиян Петров, Даниел Иванов, Ивайло Станиславов, Валентин Ангелов и др. малки и големи.

 

QR код (съкращение от Quick Response) е специфичен матричен баркод (още наречен двумерен баркод), разпознаваем от специални QR четци за баркодове или камери на мобилни телефони. Баркодът се състои от черни модули, подредени в квадратен шаблон върху бял фон.

Текста в случая гласи:

THE OLD SCHOOL RESIDENCY, GORNA LIPNITSA, BULGARIA

Изрисуван е с бяла боя върху 841 тротоарни плочки в двора на училището. Цялостно се вижда само от високо и след като се заснеме може да се генерира в текстови файл /т.е. прочете/ с новите приложения на телефони, таблети и т.н. Идеята ми е отново да се вижда само от високо и ако едните не разчетат на площада какво е написано на старобългарски с руни, то другите – модерните, поне това да прочетат.

 Plamen 1 2015

Plamen 2 2015

 

 

Ритуално изкуство – Време и Пространство 

Розетата от Плиска или Космическата звезда на българите”

  

Ръководител: Пламен Петров

Екип  деца от Горна Липница: Михаела Минчева, Симона Симеонова, Христо Конакчиев, Габриел Петров, Кристофър Кръстев, Илиян Петров, Даниел Иванов, Ивайло Станиславов, Валентин Ангелов и др. малки и големи.  

 

Розетата от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни. Тя е намерена през 1961 г. в старата ни столица Плиска. Датирана е в периода VII–IX век, a диаметърът ѝ е 38 mm. Розетата представлява медалион, изобразяващ седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският езически знак IYI, който, продължава за около век да се използва и след християнизирането на българите като символ, равностоен на кръста. Знаците от розетката имат без изключение еквиваленти сред най-древните писмености на Европа. А това е факт показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изкючително важна роля в оформянето на историята на нашия континент.

Значение на знаците:

Допуска се че, знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети (към които влизат Слънцето и Луната). Смята се, че освен като календар розетата е служила за гадаене. По своя характер и значение, „Розетата от Плиска“ е прабългарски аналог на известната от древността „Звезда на маговете“, още „Велик ключ на Соломон“, използвани за предсказания за добрите и лоши дни в седмицата и добрите и лоши часове в денонощието. В своите въпроси до папа Николай I българският владетел Борис I, съобщава че българите имали обичая да съблюдават добрите и лоши дни и добрите и лоши часове, когато им престояло важно събитие, сражение или друго начинание. Явно „Розетата“ е такъв „инструмент за предсказания“.

Числото седем навежда на асоциацията за връзка и с преките ни съседи в прародината. Индийци, арии, саки и кушани създават и развиват учението за седемте чакри (на български чекрък, колело). Свързани със седемте планети са енергийните центрове на човешкото тяло (чакрите). По традиция те отразяват влиянието на небесните светила върху хората. За всяка от тях има специална мантра – сричка, която се произнася и помага за овладяването и отварянето на тези центрове.

Според учени, планетите са подредени по часовниковата стрелка и отразяват дните от седмицата :

Слънце  (неделя)

Месец / Луна  (понеделник)

Марс  (вторник)

Меркурий  (сряда)

Юпитер (четвъртък)

Венера  (петък)

Сатурн  (събота)

В древността писмеността е била малко или много визитната картичка на всеки народ.

В Тракия и Егейската област са се  употребявали особен вид знаци  възникнали  през XVIII-ти век преди Христа.  Малцина знаят, че руните от Градешница, Караново и др. предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес.

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че могат да  бъдат прочетени българските  думи:

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ,

САА- сая, сянка

ЛОНО- лоно, основа,

ПЕКЕ – пек, жега,

БУРА- буря,

ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам,

ВОПИ – вопъл, въпити-викам.

Българската бронзова седемлъчна розета засега е единственият по рода си артефакт, разкриващ в дълбочина някои от аспектите на българската цивилизация. Притежанието на копие от нея някога е било знак за принадлежност към висшата прослойка – тази на кановете и колобрите. Днес тя е символ на принадлежността към големия род на българите. Поставяйки на гърдите си този знак, потомците на Кубрат, Аспарух, Крум и Омуртаг свидетелстват за кръвната си връзка със създателите и строителите на България. Носейки розетата у себе си, нашите сънародници имат най-великия съюзник и коректив за бъдещето си – силата и мъдростта на своите велики предци.

Пресъздавайки я тук на най-видното място в Горна Липница,  искаме като нашите прадеди  наше село да я носи на гърдите си. Чрез нея искаме да стопим понятието време от първоначалното ѝ създаване до днес. Както и пространството – да се вижда само от високо и да звучи като послание към планетите и космоса.

Plamen Rozeta 1

 

 

This slideshow requires JavaScript.

 

 

Plamen Rozeta 5

 

 

This slideshow requires JavaScript.

 

 

Проектът Организиране и провеждане на издание на Арт Резиденция „Старото Училище“ на тема „Ритуално Изкуство – Време и Пространство“ се финансира по програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
 
 
Logo novo

www.culture-eea-bg.org

 
„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Читалище „Зора-1887” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Програмния Оператор на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“. 

 

 

 

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*