Home > Артисти 2017 > Ина Дамянова – България – Ленд арт

 

Ина Дамянова - България – Ленд арт

www.inadamyanova.com

Родена през 1971г. в София, България.

1991г.завършва ССХУ за Приложни изкуства, гр.София, специалност дизайн.

Работи  в областа на новите форми на визуалното изкуство, скулптyрата, керамиката, интериорния и продуктов  дизайн. Използва различни матриали и изразни средства за постигането на индивидуален краен резултат.

Нейни произведения се намират в частната колекция  на големия Белгийски колекционер  Хуго Вутен, както и в редица частни колекции в България , Испания, Франция и Австия.

2007 , Стипендиант е на Юнеско Аушберг , Испания, резидент на Alkala de Hugar

2010, Стипендиант на Cite des Art’s, Paris

Има редица самостоятелни изложби и групови участия.

 

ПЪТЯТ като ритуал

Лабиринт

 

Концепция:

Пътя за мен е най-личното преживяване в нашия живот. Той е единственното нещо, което зависи само от нас, независимо с колко хора го споделяме, осъзнавайки го или не. Пътя, това сме самите ние. Той е символ на нашето присъствие и преминаване през живота, картината, която ние сътворяваме. Той носи мистиката на времето, човешкото познание, приемственност и лично преживяване. Пътя е всяко наше движение и мисъл. Той е самата безкрайност, носеща в себе си символиката за начало и край. Ние се самоопределяме,чрез пътя по който преминаваме, по начина по който вървим,  с това как израстваме по него.

Ритуала от друга страна, може да бъде всяко едно наше действе, което извършваме и в което присъстваме осъзнато използвайки силата на мисълта. Той е тясно преплетен с живота и културната традиция на българина.

Намирам се в етап на търсене на онази точка на покой, която се намира единственно в мен самата, без да оставам извън света, а напротив, отваряйки се, приемайки го и споделяйки го с другите.

Идеята ми, за визуализация на това състояние е изграждането на личен Лабиринт, материализирайки  траекторията  на своето движение, започваща от център и завършваща отново в  него. Лабиринта, като ритуално място за себепознание и среща със себе си, а също така, като игра на движението и постоянно променящата се переспектива и енергия на живота.

Реших да използвам нишката в буквален смисъл,  като символ на времето. Всеки от нас изплита нишката на своя живот, следвайки нишката на своите мисли,  преминаващ през  житейския си път.

Важна точка в работата ми е пресичането на моята траектория с тази на другите участници и споделянето на това преживяване с тях. Преминаването през пространство на другия е интимен и личен акт, допирните точки които ще изберем, времето, което ще споделим заедно. Също така в работата ми е важна приемствеността и това ,че тя може да се доразвива и променя динамично във времето от участниците в нея.

Влизането и излизането ни от Лабиринта, е като нашия земен път, като точка в безкрайността. Там няма неправилна траектория или мисли. Това е нашето лично време на преминаване, през на самите и докосване с другиите,  за достигане до целта в търсене на нашата цялост и връщането ни обратно към самия живот.

Пътя е едно духовно пътешествие към мен самата, което искам да споделя с другите.

 

 

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*