Home > Виртуални изложби > Виртуална изложба на арт резиденция „Старото училище“-РИТУАЛНО ИЗКУСТВО, 2013

Четвъртото издание на арт резиденция „Старото училище”, с. Горна Липница се проведе от 16 – 25 август 2013 г. Темата на резиденцията беше РИТУАЛНОТО ИЗКУСТВО. Работата на артистите в рамките на Арт Резиденцията бе организирана на основата на предварително разработени материали, в които са представени различни ритуали – народни, религиозни, окултни и др. Целта на ритуалното изкуство е при създаването на една творба артистът да използва похватите на ритуала. Всяко действие от творческия процес трябва да има символично значение и да се извършва при спазване на строго определени правила. Крайният резултат трябва да е насочен към постигане на общественозначима цел.

 

Trevor

Trevor Knott – САЩ – Пърформанс/Живопис

Trevor Knott живее в Минеаполис, САЩ и твори в сферата на пърформанса.

Работите му са съсредоточени върху връзката между ритуала в духовните практики и ритуала в работата в студио. Други теми в неговото изкуство са модернистични фигурни рисунки; мащабни инсталации и абстрактни картини; създаване на творби от дърво, метал и керамика.

„В работата си използвам фигури и символи, които да създават разкази и да повдигат въпроси за силата и истината. Какво е това? Кой го притежава? Как това ни засяга? Тези въпроси и още разглеждам в моите скулптурни и двуизмерни работи. Обелискът е любимият ми символ за сила. Създаването  на взаимодействие между обелиска и различни архетипи ми позволява да изразя моя поглед върху силата по абстрактен начин. Създавам работите си използвайки предимно традиционни техники, тъй като вярвам в духовната връзка между творбата и процеса на нейното създаване.“

http://www.trevorknott.com/

  

Огнен ритуал – пърформанс

Концепция:

„Намерението ми за престоя ми в Горна Липница беше да създам церемониален ритуал, с който хората от селото и артистите от резиденцията да принесат своите дарове към земята. Тези дарове ще заздравят тяхната връзка със земята и ще създадат хармонична атмосфера.

По време на престоя ми в селото за мен стана ясно, че тази земя е натоварена със стари рани нанесени от предишни нашественици, имащи за цел да сломят волята на  хората. Моето намерение беше да помогна с освобождаването на част от тази болка, която е просмукана в земята, чрез огнен ритуал. Чрез този ритуал можем да поискаме прошка, да отдадем благодарност и да изразим нашите пожелания за това място и тези хора.

С помощта на местните хора направих този ритуален огън, базиран на церемонии на индианците. Чрез прилагането на тези богати традиции успях да провокирам в общността мощно символично и метафизично преживяване.

Състраданието и грижовността, които се съдържаха в даровете на хората, създадоха прекрасно преживяване, което свърза всички ни чрез първичните сили. Физически и духовни сили, които оформят нашето съществуване. Въглените, останали от ритуалния огън, бяха използвани за създаването на рисунка, която илюстрира моето възприятие за силните енергии на тази церемония, утвърждаваща енергийното преживяване като постоянен физически обект.“

~t

 

 

Представяне на пърформанса в закриващата изложба на резиденцията

 

100 x 70 см., рисунка с въглен върху хартия

 

 

 

 

Daniele Villa – Италия – Визуални изкуства и инсталации / Пърформанс

Daniele Villa е визуален артист, който живее и работи в Рим, Италия.

Неговите творчески търсения са променливи и мултидисциплинарни, включващи визуални изкуства, театър, кино и филмова критика.

В областта на визуалните изкуства и инсталации той работи най-вече в територията на колажа като създава базирани на колажа творби -  направени от хартия, ножици и лепило.

Настрани от перфектността на компютърната обработка, концепцията на неговите колажи снове между носталгия към изгубената хармония и неуморното търсене на нова такава. Вместо да се движи към фрагментиране и дезориентация, работата му се отвежда по-скоро към едно парадоксално единство. А режисьорското му минало предразполага обръщане на огромно внимание на образите, тяхното редактиране и историята, която разказват.

През 2011 той продуцира „Тъмната страна на Слънцето“, режисиран от Карло Хинтърмен, чиято премиера се състоя на филмовия фестивал в Рим.

Неговите интереси в областта на изкуството постепенно се развиват и движат към създаване на асемблаж, инсталации и пърформанси, изследващи концепцията на спомените и разгадаването на живота.

http://www.danielevilla.com

Горна Липница е цвете / Ритуал за изоставените къщи - пърформанс

„Дойдох в Горна Липница от Рим с идеята да изследвам спомените на хората чрез различни техни вещи, тъй като настоящото ми изследване е концентрирано върху начина, по който вещите попиват и по някакъв начин въплътяват миналото ни.
Идеята ми беше жителите на Горна Липница да донесат по един важен за тях предмет, който да казва по нещо за живота им, за да изградя с тяхна помощ един „личен“ и същевременно колективен спомен, един вид жив музей, в който всички те да са споделени един с друг.
Така, опознавайки малко по малко гостоприемните жители на това селце, аз започнах  да осъзнавам, че тук и може би в България като цяло, спомените се възприемат по различен начин от моя. Със сигурност десет дни не са достатъчно време за вникването в една цяла култура, но ми се струва, че тук към нещата от миналото се отнасят с много повече внимание и вид носталгия, която рядко съм срещал.
(Може би за страна като България, чиито традиции многократно са били заплашвани от претопяване, съхраняването на спомени, песни, вещи, снимки и изображения от миналите  поколения е бил фундаментален начин да се запази жив пламъкът на местната култура. Може би миналото е още основата, която крепи културата. Може би.)
След тези наблюдения аз осъзнах, че трябва да разширя повече полето на изследването си. Тогава реших да продължа своята работа в две посоки.
- От една страна, продължих да се занимавам с вещите, които хората бяха счели за важни за миналото им, събирайки парченца от спомените на някои от жителите на Горна Липница. За мен тези спомени са и част от тяхното настояще, тъй като биват представени по начин, който отразява какви са в момента.
- От друга страна, исках да създам мост между миналото и бъдещето на селото.
За първата си идея започнах да работя върху инсталация-музей, с името „Горна Липница е цвете“, по заглавието на колаж, който вече бях направил в резиденцията. В тази инсталация включих всички предмети, както и традиционните български песни, изпети от една от старите жени в селото – баба Янка. Тя сподели, че всичките нейни спомени се съдържат в песните, не във вещите, и това беше нейният принос в изследването ми.
За второто реших да работя с една друга страна на моето възприятие за селото.
Жителите на Горна Липница са добри и с богата душевност. Къщите в селото отразяват с вида си едно изначално достойнство и гостоприемност. Ала обикновено до някоя хубава къща, с любов спретната от обитателите си, се намира друга в развалини, тъй като младите хора напускат в търсене на по-добра съдба. Много от местните жители, заминавали за други градове и държави и се завръщат тук само за празници. Старото училище е закрито, тъй като в селото няма достатъчно деца; по паважа на улиците растат плевели, в изоставените къщи обитават животни и изглежда, че паметта на селото и общността са застрашени.
Затова реших да обърна внимание на тази страна от живота тук и да отдам почит на всички, които в този момент не са в селото, и на изоставените им къщи, тези скрити рани в душата на това място. Направих това в споменатия по-горе стремеж да съградя малък мост между миналото и бъдещето на Горна Липница.
Северноамериканските пионери имали обичая да слагат светлини в изоставените къщи, за да се чувстват по-малко самотни.
Помолих децата от селото – бъдещето на Горна Липница – да поставят свещи пред вратите на някои от изоставените къщи в едно нощно шествие по главните улици, към което всички други участници можеха да се присъединят с цветя като символ на красотата, тленността и надеждата за обновление. Един малък ритуал на припомнянето на миналия живот на селото и с надеждата, че скоро къщите ще имат нови обитатели и това място ще се изпълва с все повече и повече живот.

И така:

Горна Липница е цвете
избягало от своята ваза
търсейки нови корени.“

Daniele Villa

 

Ритуал за изоставените къщи

Баба Янка разказва на Daniele своята история

 

„Горна Липница е цвете“  /инсталация-музей/

 

детайл от инсталацията

 

детайл от инсталацията

 

детайл от инсталацията

 

детайл от инсталацията

 

детайл от инсталацията

 

детайл от инсталацията

 

 

Simone Haack ГерманияЖивопис

Simone Haack e художник от Берлин, Германия.

Тя следва традициите на класическото изкуство: отнася себе си към традиционализма на реалистичната живопис и е изградила свой собствен и неповторим стил. Неин основен интерес е човешкото тяло и най-вече женската фигура. Избира необичайни пози и перспективи в картините си. В тях телата на жените обикновено заемат позиция, която витае между състояние на силен екзистенциален заряд и естествена небрежност.

Въпреки че картините й следват правилата на реалистичната живопис, те все пак създават реалност, която свързваме със сънищата, спомените и въображението.

Фигурите на Simone Haack често са позиционирани в безпространстеност, стимулирайки по този начин асоциативността и фантазията на зрителя.

www.simone-haack.de

 

„Ritual“
55 x 46 см., масло върху платно

 

„Make up“
12 x 22 см., масло върху списание

 

„Make up“
9 x 10 см., масло върху списание

 

„Make up“
7 x 7 см., масло върху списание

 

„Make up“
8 x 12 см., масло върху списание

 

 

Дамян Бумбалов – България – живопис    

Дамян Бумбалов – художник, роден в Ямбол, живее и работи във Велико Търново. Завършил е средно художествено образование в ССХУ „Академик Дечко Узунов“ гр. Казанлък. Дипломира се със магистърска степен във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново – специалност скулптура.

Дамян Бумбалов е един от създателите на галерия „Таралеж“ – Велико Търново.

Организатор на различни арт събития във Велико Търново  -  “Арт зона”, пленер ‘‘Самоводска чаршия – улица на занаятите‘‘  ‘‘Светлинна инсталация за инициативата “Часа на земята”, мини фестивал “12 часа изкуство”.

http://damian.alle.bg/

 

СПОМЕНИ ОТ УТРЕ

ПЪРФОРМАНС – ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

 

І ЧАСТ

Картинно изобразяване на светски социални ритуали от близкото и далечно минало.

1. „Свещ, Радио VEF с батерии“ – стоенето на тъмно, поради честото лишаване от енергия, в миналото беше ритуал, който всеки жител на страната изпълняваше независимо дали желаеше това.

2. „Винаги готов“ – приемането в пионерската организация е един важен ритуал, чиято емоция се е запазила в нашето поколение.

3. „Червена ножица“ – един от тъжно -смешните ритуали в най-новата ни история продължава и до днес. Видна личност (за предпочитане премиер, министър, президент) прерязва лента, откривайки нов обект: магистрала, улица, зеленчукова градина или нов животински вид.

ІІ ЧАСТ

Жертвоприношение

С жертвоприношението, което извършвам, със свежата кръв на това животно призовавам всеки да се замисли има ли нужда да повтаряме тези ритуали в бъдеще. Доколко са били правилни всеки знае за себе си. Нека занапред мислим единствено позитивно и ЗАЕДНО и не повтаряме старите грешки.

Дамян Бумбалов

 

 

Представяне на пърформанса на закриващата изложба
 
/три платна; дрехите, в които Дамян е облечен по време на пърформанса; листите, на които е написано словото на Дамян, прочетено на пърформанса; макет на жертвено агне; пластмасови учебни табла, оплискани с кръвта /боя/ от жертвеното агне/

 

„Свещ, Радио VEF с батерии“
60 x 80 см., акрил, масло върху платно

 

„Червена ножица“
80 x 100 см., акрил, масло върху платно

 

„Винаги готов“
60 x 80 см., акрил, масло върху платно

 

 

Jenny Haywood – Великобритания – Стенопис

Художникът Jenny Haywood живее в Корнуол, Великобритания.

Нейните основни художествени интереси са насочени към сферата на живописта, стенописта, скулптурата и инсталациите.

„Имала съм щастието да работя с много от големите художници на национално и международно ниво и да черпя вдъхновение от тях, така както и от фантастичните места, на които съм имала привилегията да живея и работя.“

http://www.jennyhaywood.co.uk/

Концепция:

„Този стенопис представя някои от ритуалите, използвани в България в миналото, които  имат за цел да обезсилят и прогонят чумата. Състои се от две части:

Чумата броди от село в село, разпространявайки зараза. Тя често е придружавана от деца и носи лък и стрела, за да простреля своите жертви и да ги отнесе в отвъдното.

Има няколко начина за укротяване или залъгване на чумата, а тя е много податлива на това.

Тук е представена следната техника за нейното залъгване /разсейване/: зърна от просо се поставят на прага на някоя от важните къщи в селото с идеята, че така чумата ще се залъже да ги преброи и това ще попречи на болестта да влезе в къщата. На заден план, бабата е застанала на прага като държи хляб, намазан с мед –  начин за подкупване на чумата.

Във втората част на стенописа е представен друг ритуал: ритуалът на живия огън. Той трябва да бъде представен от двама души, мъж и жена, които са или близнаци, или са побратимени. Те трият заедно две пръчки от някое от свещените дървета: хвойна, липа, бук, ясен или върба /тук ритуалът е представен с бук, като времето за неговото извършване е на свято място, в полунощ/.

Дете-дух е представено също на стенописа, в момента в който то дърпа косата на чумата, за да я прогони от семействата в селото.  Духовете се явяват нощем и често могат да бъдат видени под формата на деца върху млади животни. За целта съм подбрала елен, тъй като елените често са представяни като същества, които могат да преминават границите на финия свят.

Стилът ми на рисуване на стенописа е опростен и приказен, тъй като стенописът е подарък за хората от селото и всички те – от деца до възрастни хора, трябва да могат да разберат формите и да имат възможност да общуват с нарисуваното по някакъв начин.

Това е моят дар за резиденцията и за хората в селото. Надявам се да ви хареса.“

Jenny Haywood

 

Стенописът на Jenny Haywood е нарисуван на една от къщите в центъра на селото

 

 

 

 

 

 

 

детайл от стенописа

 

детайл от стенописа

 

жена от селото коментира стенописа

 

 

 

 

 

 

Горан Памуков – България – живопис         

 Горан Памуков e художник, роден в София, понастоящем живее и работи в Русе.  Завършил ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, специалност графика.

За себе си той казва:

„Всичко около мен може да се използва

КАКВО? Създавам картини  – колажи, изпълнени в смесена техника, в които се вграждат различни експресивни портрети и форми, от които изпъква авангарден почерк, издаващ моментното психологическо състояние на твореца.

КАК? Опъвам стар чаршаф на прогнила рамка от прозорец. Изливам буркан с лепило С 200 върху проядената от молци завивка. Около мен има няколко кутии с блажна боя и феролит.

Използвам различни текстури за заден план – станиол, стари соц. вестници и платове. След няколко часа рисуване с пръчка творбата е готова !

ВДЪХНОВЕНИЕ. Черпя вдъхновение от пещерните рисунки до художници  от нашата епоха, като Де Кунинг и Баския.“

www.goran-pamukov.com

 

„Трансформация“ – триптих /смесена техника/ върху платно

„Всичко около мен може да се използва. Смесена техника, изпълнена от различни текстури и маслени бои.

Триптихът изобразява възможната двойственост на всеки един ритуал – представяйки трансформацията от кукер/звяр до самодива.“

Горан Памуков

 

„Кукер“
40 x 50 см., смесена техника върху платно

 

„Кукер/Самодива“
60 x 70 см., смесена техника върху платно

 

„Самодиви“
46 x 55 см., масло върху платно

 

„Свобода“ – инсталация
акрил върху платно, стар портрет намерен в Старото училище

 

„С тази инсталация показвам разликата между два свята:

  1. Миналото – в лицето на Ленин, режимът и невъзможността да се изявяваш;
  2. Настоящето  /експресивни фигури/ – свободата да изразяваш себе си с всякакви средства.

При създаването на тази инсталация използвах жив модел, върху който излях червена боя, след това моделът се отпечата върху платната.“

Горан Памуков

 

„Билян“
70 x 100 см., рисунка с креда върху хартия

 

Портрет
акрил върху хартия
 

 

 

Мартин Петров – България – живопис

 

„Цветен ритуален танц“
60 x 60 см., акрил върху платно

 

„Процесия“
50 x 60 см., акрил върху платно

 

„Ритуални пътеки“
50 x 60 см., акрил върху платно

 

„Ритуални маски“
50 x 60 см., акрил върху платно

 

„Ритуалът на Симоне“
80 x 100 см., акрил върху платно
 

„Докато Симоне рисува, тя извършва тайнствен ритуал с ръце.“

Мартин Петров

 

 

Деца от селото,  ръководени от художниците – Анелия Иванова и Петър Петров

 

„Маски“
90  x 90 см., рисувани гипсови отливки от лицата на деца от селото 

 

ръчно правена хартия

 

 

Яна Кунева – България – живопис

http://atazok.wix.com/

 

Моят дом е моя храм

„Храмът е свещеното място за реализирането на ритуала. Той е вместилището на Бог, мощен енергиен център, порталът за преминаването към реалността на свещеното. Храмът не е просто образ и продукт на религиозната институция. Той  е необходимата предпоставка за извършването на ритуала и въплъщение на мистиката, той е място за медитация и вглеждане вътре в  себе си; място за  уединение и отскъсване от света, прехода към друга реалност.

Асоциирането на храма с дома е заложено в естествения ход на индивидуалното човешко изграждане. Това е интуитивна представа породена от необходимостта на човек да се чувства защитен. Образи на храма като дом съществуват в почти всички разпространени религии. Пренасяйки вкъщи своите духовни преживявания, хората създават олтари, като често те имат образа на храм. Умалени модели на дома-храм  се помещават в светилищата по цял свят. В много  от по- недогматичните, племенни религии и митологии домът се асоциира с центъра на света. Всеки от жителите на цялото е смятал, че именно неговия дом е този център и това е бил неговия храм.

В хода на урбанизация и социално структуриране обаче,  домът е започнал да губи своята свещеност. Той се превръща от хранилище на индивидуалния свят и дух  в просто място за пребиваване – подслон. Домът и неговия съвременен  вид, представлява по-скоро е израз на определени материални облаги и постижения или липсата на такива. Повече от  половината население в световен мащаб пребивава в урбанизирана градска среда. По-голямата част от това население се мултилпицира и буквално се  възпроизвежда в панелни апартаменти. Почти 70 процента от световното население живее под прага на бедността, насочвайки по-голямата част от своята енергия в интерес на оцеляването. Световната духовност масово се профанизира, а нашата цивилизация все още се намира в своята материалистическа фаза.

Съществуват разбира се различни духовни нива в различните краища на света. Прекалено крайно е общото категоризиране. Религиите на изтока –будизъм, индуизъм, даоизъм, а дори и по-древните  и архаични религии като японския шинтоизъм и релгията бонпо oформят огромна група от хора, също живеещи на ръба на оцеляването, за които обаче не е валидно понятието „бедняшко мислене“. Все още има индивидуалности, за които ритуалът не е архаично явление, спорадично появаващо се  в модерното ежедневие.

Домът, това е моят храм, моят образ, моето убежище.“

Яна Кунева

 

 

„Моят дом е моя храм“
акрил върху винил

 

„Моят дом е моя храм“ I
140 x 100 см., акрил върху винил

 

„Моят дом е моя храм“ II
140 x 100 см., акрил върху винил

 

 

Иво Симеонов – България – пърформанс

Диалог – пърформанс

Концепция:

„Казвам се Иво.  Включих се в резиденцията в Горна Липница и в проекта „Ритуално изкуство“ като гост-артист. Харесваше  ми темата, а и имах идея за нея. Определих себе си в този случай като фигуративно-концептуален художник. Проектът, по който работих е насочен към самите участници – 9 художници и 1 биолог, с които се запознах на място. Идеята ми за участието е общуването с художниците  под формата на анкета  с 12 въпроса, на които, всеки трябваше да отговори под форма на графична рисунка. Имах само едно изискване – отговорът на всеки един въпрос да е спонтанна и първа реакция на мисълта на художника.  Въпросите бяха прости и достъпни на пръв поглед, но съдържаха информация за психологическото състояние на самите тях.

Оттук започна моята работа. Имах на разположение известно време, за да разгадая  изображенията на всеки един автор и да направя анализ, а това лично за мен беше забавно предизвикателство. Тук използвах дългогодишните си познания в областта на символиката на изображенията, религията, културологията и новите придобити знания по психология.

Като художник трябваше да прекопирам точно почерка, маниера, особеностите в стилистиката и рисуването на всеки един от участниците, да подредя и обединя отговорите му в една нова композиция. През цялото това време се чувствах особено, защото имитирах почеркa им и начина на рисуване. Надявах се, че по този начин ще се усъвършенства общуването помежду ни и ще се разшири полето на въображение и познание. Оформлението на завършените рисунки направих върху пощенски картички.

Сложих картичките в пликове, адресирани до участниците, и ги пуснах по пощата……

Те трябваше да получат подарък – спомен от един концептуален ДИАЛОГ. И го получиха!“

Иво Симеонов

Представяне на пърформанса в закриващата изложба на резиденцията

 

Пощенската картичка до Jenny  и нейния отговор до Иво: „Yeo, I got the postcard yesterdey eve but was working today. Thank you!! It’s wicked. I will fame it.“

 

Пощенската картичка до Trevor.

 

Пощенската картичка до Simone  и нейния отговор до Иво:
“ i got you card today, i had to smile when i opened it!! you drew me a happy world with a lot of people and a house with lovers as the door, and the „self“ (the dreamer with the magician heat) is floating over the whole happening, near the sky, reigning softly over light and dark…and even the dark elements get a light meaning with your composition..“

 

Пощенската картичка до Daniele и неговия отговор до Иво:  „ciao ivo,
the postcard was a wonderful surprise. it is like i have all the coordinates of my life in only one picture. very enigmatic and emotional.“

 

Пощенската картичка до Яна и нейния отговор до Иво:
„Иво, получих картичката ти. Направо не мога да повярвам , че не аз, а  друг човек е рисувал.“

 

Пощенската картичка до Христо и отговора му до Иво: „Много хубаво се е получило. Благодаря. Ще работя над посланията.“

 

Пощенската картичка до Пламен и неговия отговор до Иво: „Очарован съм! Много ти благодаря!“

 

Пощенската картичка до Горан и неговия отговор до Иво: „Получих писмото. Страхотна картичка :) Мерси“

 

Пощенската картичката до Дамян и неговия отговор до Иво: „Тази сутрин ме зарадваха по пощата…… Как разбра, че всичко решавам на маса?“

 

Пощенската картичката до Мартин и неговия отговор до Иво: „Да, Братчет, много яко….много се изкефих. Благодарско!!!“

 

 

Alina d’Alva Duchrow– Бразилия/Тунис – Визуални изкуства и               инсталации

Alina d’Alva Duchrow е визуален артист, живее в Тунис.

„ Моята работа се състои в поемане на рискове. Рискът да срещнеш другите без рамка или предварително обмислена идея. Началната точка от творческия процес е да се оставя да бъда повлияна от света, да бъда в този свят място, човек или събитие и по този начин да позволя възникването на някаква поетична форма от това влияние. Идеята е да се разсея достатъчно от себе си, за да намеря това, което не е търсено, но се е случило.“

www.alinadalva.com

 

Да дадеш форма на липсата

„Идеята за моето участие, макар и от дистанция, е да направим едновременно рисуване в двойка. За целта през времето на престоя на артистите в резиденцията един артист, който е в България, и аз – в Тунис, да подберем определено време от деня, в което едновременно да седнем, да направим 20-30 минутна медитация и след това да нарисуваме това, което възникне в съзнанието ни като идея.

Никой от артистите няма да има достъп до тези рисунки до финалния ден на резиденцията, когато те ще бъдат изложени една до друга като самостоятелна работа.“

Alina d’Alva Duchrow

 

Рисунките на Alina d’Alva Duchrow, Дамян Бумбалов, Яна Кунева и Trevor Knott направени след едновременна медитация

 

 

Нигор Пилнаца

Ритуално изкуство – инсталация

/три картини – акрил, масло върху платно; седем колажа; бяло платно върху, което е изписан текст с акрил; цветни корди/

 Концепция:

Инсталацията представлява ритуално създадено оброчище, което заплита лъч от нишките на участниците в резиденцията, техните произведения, духа на мястото и основната тема на резиденцията през 2013 г. – Ритуалното изкуство. Новообразуваният лъч е пуснат да се движи свободно в пространството и да указва своето въздействие. Като това въздействие е крайната цел на инсталацията.

„Без край“ – детайл от инсталацията
46 x 55 см., акрил, масло върху платно

 

„За избора на платното /върху което е рисувана картината/ важно значение има неговата история. Платното е купено през есента на 2010 г. от магазин за художници във Велико Търново, собственост на Красимира Димитрова -участник в първата резиденция в Горна Липница – „Събирачи на легенди“, 2010 г. Опънато е на подрамка от екипа на резиденцията по време на второто издание – „Задругата на легендите“, 2011 г. Останало е неизползвано в третата резиденция – „Краят като Начало: Горна Липница и Началото на света“, 2012 г. След края на  четвъртото издание на резиденцията – „Ритуално изкуство“, 2013 рисувах върху платното с боя, останала и събрана от палитрите на художниците участвали в изданието.

Или казано с други думи – платното носи енергията на четирите издания на резиденцията, проведени досега.“

Н.П.

„Гората“ – детайл от инсталацията, Jenny Haywood и Нигор Пилнаца
50 x 50 см., акрил върху платно
 
 
 

„Картината започна да рисува Jenny Haywood в рамките на резиденцията през 2013 г., но не я завърши. Написах на Jenny писмо, в което я помолих да ми разреши да завърша платното. На 12.09.2013 година  тя ми разреши  и аз започнах да рисувам.

Платното представя възможен вариант на групов ритуал на участниците в резиденцията, като всеки един участник е изобразен с конкретен цвят. Цветът е избран в резултат на моя концентрация. С конкретния цвят всеки един артист е представен в различните детайли от инсталацията – картините, колажите, цветните корди.“

Н.П

 

 

„Аз вярвам“ – детайл от инсталацията 
50 x 60 см., акрил върху платно
 
 
 

„Платното представя уголемен вариант, на една от стилизираните човешки фигури от картината „Гората“. Около фигурата са изписани петте основни принципа на „Ритуалното изкуство“, като начин на творене.“

Н.П

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*